Определение № 4786 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 182/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 18621 от 08.09.2026 г., подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на Община Сливен с искане за освобождаване и връщане на внесената гаранция за спиране изпълнението на въззивно решение № 190 от 14.10.2024 г. по в.гр.д. № 323/2024 г. на Апелативен съд- Бургас. В молбата се твърди, че Община Сливен е погасила доброволно присъдените на насрещната страна суми за главница, лихви за забава и разноски по делата. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 4754 от 22.10.2024 г. по ч.гр.д. № 4031/2024 г. по описа на ВКС, І г.о., е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 190 от 14.10.2024 г. по в.гр.д. № 323/2024 г. на Апелативен съд- Бургас, с което Община Сливен е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Т. П. М. сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Спирането на изпълнението е допуснато при констатация за внесено от Община Сливен по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 40 000 лв. С определение № 1576 от 30.03.2026 г. по гр.д. № 182/2025 г. на ВКС, І г.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. С решение № 527 от 04.08.2026 г. по гр.д. № 182/ 2025 г. на ВКС същото е отменено за разликата над сумата 30 000 лв. до присъденото обезщетение от размер на 40 000 лв. и в тази част предявеният против Община Сливен иск е отхвърлен. Към молбата е приложена декларация от Т. П. М., подадена чрез неговия пълномощник адв. Т. Г. Р., в която се сочи, че присъдените с решението по гр.д. № 182/2025 г. на ВКС, І г.о. суми за главница, лихва за забава и съдебно- деловодни разноски са заплатени от Община Сливен и към датата на подаване на декларацията деклараторът няма непогасени вземания към общината. Изрично е изразено съгласие внесената като обезпечение сума да бъде върната на вносителя Община Сливен. Молбата е депозирана в срока по чл. 82 от ГПК предвид датата на постановяване на решението на касационната инстанция. Наличието по специалната сметка на ВКС на внесената като обезпечение сума от 40 000 лв., равняваща се на 20 454.68 евро, е удостоверено на 06.10.2026 г. от длъжностно лице - счетоводител при ВКС. При тези данни настоящият състав намира, че заплатената сума от молителя погасява вземането на ищеца, поради което обезпечението по чл. 282, ал. 2 от ГПК е изпълнило функциите си и липсва основание за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС. Водим от гореизложеното съдът