Определение № 50294 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1951/2021 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба с вх.№ 7388 от 14. 09. 2022 г. от Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата от 50000 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд, във връзка със спиране изпълнението на решение № 260201 от 14. 07. 2021 г. по в.т.д. № 158/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Ищецът в производството - В. Й. В., ЕГН: [ЕГН], [населено място], надлежно уведомена за молбата, не е взела писмено становище по основателността й. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна бележка от 03. 10. 2022 г.) от Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с преводно нареждане от 23. 07. 2021 г. до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, [населено място], по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 514 от 08. 08. 2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] е осъден да заплати на В. Й. В., ЕГН: [ЕГН] процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение - за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23. 10. 2015 г. на ОСГТК. От представените с молбата писмени доказателства - три платежни нареждания от 19. 08. 2022 г. - платежно нареждане № B220819007752517OPBISERA, платежно нареждане № B220819007746192OPBISERA, платежно нареждане № B220819007746190OPBISERA, както и едно платежно нареждане от 25. 08. 2022 г. с № B220825007069113OPBISERA, всички до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, [населено място], се установява, че присъдената на ищеца в производството В. Й. В., ЕГН: [ЕГН], сума от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г. Г. Д., вследствие на ПТП, настъпило на 11. 12. 2016 г., както и законната лихва върху тази сума, изчислена от 11. 12. 2016 г. /датата на увреждането/ до изплащането на сумата - 19. 08. 2022 г., както и всички съдебни разноски по делото, са й били изплатени от молителя Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място]. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания са вече погасени от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение