Определение № 1281 от 20.03.2024 г. на ВКС по д. № 530/2024 г.

Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК. С определение № 518 от 6.02.2024г. по гр.д. № 408/2024г. на РС Русе е повдигнат спор за подсъдност между този съд и Административен съд Русе относно компетентността за произнасяне по жалба, подадена от Е. Л. А. и Л. К. Б.. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящият състав, след преценка на материалите по делото и изложените мотиви, намират следното: Производството е образувано въз основа на подадена на 8.12.2023г. пред Административен съд Русе жалба срещу мълчалив отказ на кмета на [община] да състави акт за раждане по подадено от нея заявление с вх.№ 94Е-80921 от 20.10.2023г. Сезираният с молбата Административен съд, с определение № 264 от 23.01.2024г. по адм.д.№ 776/2023г., като е приел, че е предявен иск за установяване на факт с правно значение с правно основание чл.542 ГПК,е изпратил делото на РС Русе, прекратявайки образуваното пред него производство. РС Русе, на когото е изпратено делото, е повдигнал настоящият спор за подсъдност, считайки за компетентен административния съд. Освен, че се е позовал на изричното искане на молителката, заявено с нарочна молба с вх.№ 3306/1.02.2024г., спорът да се разреши по административен ред, още е приел, че в подадената от нея жалба не се съдържат твърдения, относими към производството по чл.542 ГПК. Касае се за обжалване на мълчалив отказ на административен орган, да се произнесе по въпрос от неговата компетентност, като въпросът за наличието или не на предпоставките за издаване на искания акт, е въпрос на основателност, а не на допустимост. При тези факти, настоящият петчленен съдебен състав намира, че компетентен да разреши спора е Административен съд Русе. Съображенията: Компетентният да се произнесе по спора съд следва да се определи въз основа на заявените от жалбоподателите в подадената от тях жалба обстоятелства. В случая, те са посочили, че са баща и дъщеря, като бащата е български гражданин, а дъщерята е родена в [населено място], който понастоящем е на територията на Руската Федерация. Е. Л. А. е подала заявление до Кмета на [община] с искане да й бъде издаден акт за раждане на основание чл.9, ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба за функциониране на единната система за гражданска регистрация /НФЕСГР/ и чл.57, ал.4, изр.1 АПК – въз основа на препис или извлечение от акт за раждане, съставен от български дипломатически или консулски представител или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние. По така подаденото заявление произнасяне не е последвало, поради което тя и обжалвала мълчаливият отказ на Кмета на общината. В жалбата са изложени подробни доводи за наличие на изискуемите документи за издаване на акт за раждане. Следователно, в случая – се обжалва мълчалив отказ за издаване на акт за раждане, като официален писмен документ, в който по установения в Закона за гражданската регистрация ред длъжностното лице по гражданското състояние е следвало /според страната/ да регистрира събитието раждане. В подадената жалба – не се съдържат никакви доводи, които да могат да бъдат квалифицирани по чл.542 ГПК, което производство е за установяване на факт с правно значение. Това производство би могло да се развие, ако актът за раждане не е съставен и не може да бъде съставен от длъжностното лице, но е трябвало да бъде съставен, или е изгубен или унищожен и също няма възможност да бъде възстановен по друг ред, а в случая – с оглед гореизложените от жалбоподателите обстоятелства, те считат че предпоставките за издаване на акт за раждане са налице и длъжностното лице следва да издаде същия, в която връзка и обжалват неговия мълчалив отказ. Освен това, молбата, с която лицето сезира районния съд, следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 543 ГПК, като в нея следва ясно да са посочени конкретните обстоятелства и конкретната хипотеза – изгубен, унищожен или изобщо несъставен акт за раждане, както и причините (фактите) поради които той не може да бъде възстановен или съставен от длъжностното лице по гражданското състояние, а в случая подобни твърдения не са излагани и страната с нарочна молба с вх.№ 3306 от 1.02.2024г. е заявила, че не поддържа. Мотивиран от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд