Определение № 1283 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2023 г.

Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на В. Генчев, подадена чрез адв. Р. Василева, за поправка на очевидна фактическа грешка във влязло в сила решение № 11288 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело. № 4302/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Първо отделение, в частта относно претендираните от ответника разноски. Ответникът по молбата – директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, излага доводи за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата по чл. 175, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С цитираното решението, постановено по делото, тричленен състав на Върховния административен съд в производство по чл. 208 и сл. от АПК е оставил в сила Решение № 201 от 24.02.2023г., постановено по адм. д. № 1142/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. Направеното от молителя искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на ВАС на основание чл. 175 от АПК е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В конкретния случай не са налице визираните в разпоредбата предпоставки, тъй като не съществува противоречие между формирани мотиви и диспозитив в решението на ВАС. Видно от съдебното решение, съдът не е присъдил разноски в полза на ответника по касация. В мотивите на решението е посочено, че такива не се дължат на ответника по касация, тъй като не е направено искане за това. Допуснатата очевидна неточност в мотивите, изразяваща се в погрешната констатация, че не е направено искане за разноски, вместо че е направено, не е основание за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението чрез постановяване на нов диспозитив за присъждане на разноски. При тези обстоятелства В. Генчев е следвало по реда и в срока по чл. 248 от ГПК, към който препраща чл.144 от АПК, да поиска от съда да допълни решението си, като се произнесе по искането за присъждане на разноски. Макар да съдържа позоваване на чл. 175 от АПК, по насочеността към последиците си искането на страната по делото е за допълване на решението в частта за разноските и се квалифицира от съда и като такова по чл. 248 от ГПК. Решението на ВАС е необжалваемо и същото е постановено на 20.11.2023 г., а искането на Генчев е направено след изтичането на едномесечния срок, посочен в чл. 248, ал. 1 от ГПК - с молба от 04.01.2024 г. Срокът, в който може да бъде поискано допълване на решението, е преклузивен, поради което подадената молба е недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран Върховният административен съд, Първо отделение,