Определение № 129 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2010 г.

Производство по молба вх. №3917 от 22.04.2010г на касатора Е. А. К., страна в настоящето производство по реда на чл. 288 от ГПК, приключило с определение № 339 от 07.04.2010г по гр.д. № №96/2010 на ВКС ІІІ г.о ,съгласно което неговата касационна жалба, както и касационната жалба на Ц. Н. Х. и С. Х. срещу решение от 28.07.2009г по гр.дело № 3748/2007г. на Софийски градски съд, не са допуснати до разглеждане по същество. Касаторът е заявил обжалване на определението с «частна жалба» и поддържа, че оплакванията му за неприсъждане на определении разноски при постановяването му от Върховен касационен съд ,както и искането за присъждане на допълнително сочените разноски ,подлежи на разглеждане по реда на 213 б. «б» от ГПК (отм) вр. чл. 65 и чл. 70 от ГПК (отм) от друг състав. Касае се за разноски в инстанциите и молителят прилага «разходна документация» ,като моли към присъдената вече сума от 1336 лева (по първоинстанционното решение от 27.07.2007г по гр.д. № 17012/2003г на Софийски районен съд ,потвърдено от Софийски градски съд ) да се постанови допълване на постановеното от настоящия състав на Върховния касационен съд определение, в часта за тези разноски. Претендира се присъждането допълнително на сумите 500 лева, 460 лева и 1000 лева, прилагат се платежни документи Молбата е процесуално допустима ,но не като «частна жалба» ,а с оглед съдържащото се в нея искане,постъпило в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Определението по реда на чл. 288 от ГПК не подлежи на обжалване по действащия процесуален закон, нормите на на 213 б. «б» от ГПК (отм) вр. чл. 65 и чл. 70 от ГПК (отм) ГПК (отм) не намират приложение по отношение на постановено от Върховен касационен съд определение по допускане до касационно обжалване (виж §2, ал.3, ал.14 от ПЗР на ГПК ). По отношение на същото определение е допустимо единствено искане за неговото допълване, във връзка с разноските. Съдържащоно се в « частна жалба» на К. К. искане следва да бъде разгледано ,предвид тази своя процесуална допустимост, от състава, постановил определение№ 339 от 07.04.2010г по гр.д. № №96/2010 на ВКС ІІІ г.о, на основание чл. 248 от ГПК, която норма се прилага и за определенията по чл. 288 от ГПК, в случай че с тях не се допуска касационно обжалване по същество, а страните са ангажирали и установили разноски, подлежащи на присъждане. Разгледана по същество, по искането в часта за разноските по определение № 339 от 07.04.2010г по гр.д. № №96/2010 на ВКС ІІІ г.о,които разноски са предмет на установяване и присъждане в производството по чл. 288 от ГПК ,молбата е неоснователна. Върховен касационнен съд не дължи допълване на определението си, с което не е допуснал и двете касационни жалби до разглеждане и поради това разноските ,направени в производството по обжалване на въззивното решение са отстанали в тежест на двете страни, както са направени Ето защо в тази част молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молбата за допълнително присъждане на посочените от касатора разноски обаче е постъпила в срока по чл. 248 от ГПК, считано от влизане в сила на решение от 28.07.2009г по гр.дело № 3748/2007г. на Софийски градски съд и по същество касае допълване именно на това решение. Ето защо, делото следва да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по искането. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.