Определение № 21 от 05.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Г. Д., В. И. Д. и Й. И. Д. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 311 от 19.05.2009г. по гр.д.№ 1207/2006г. С обжалваното решение при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ след отмяна на първоинстанционното решение на Самоковския районен съд от 11.08.2006г. по гр.д.№ 360/2005г. е признато за установено по отношение на Р. Г. Д., В. И. Д. и Й. И. Д., че П. Л. С., и Г. Л. С. са собственици на недвижим имот с площ от 2 дка в землището на [населено място], част от имот № 080011 по картата на землището. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Вещните искове са оценяеми като според чл.69 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена, следователно и обжалваемият интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК следва да бъде определен по този критерий – според цената на вещното право, предмет на жалбата. В разглеждания случай от представеното по делото писмо на ТДД София-област /лист 15 от първоинстанционното производство/ се установява, данъчната оценка на земеделския имот – ливада от 2 дка е 52.50лв. С касационната жалба не са представени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над 1000лв., следователно налице е изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение