Определение № 900 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2023 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия25.01.2024reporting judge Николай Гунчев

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9008 от 28.09.2023 г. по административно дело № 8359/2023 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав от шесто отделение на ВАС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда водите (РИОСВ) - Бургас, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. Ковачева, против определение № 9008 от 28.09.2023 г., постановено по административно дело № 8359/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на директора на РИОСВ – Бургас срещу определение № 4101 от 15.05.2023 г. по адм. дело № 2986/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити съображения за неправилност на процесното определение и е формулиран петитум за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът „Клише“ ООД, чрез пълномощника адв. М. Петрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по частна жалба на директора на РИОСВ – Бургас срещу определение № 4101/15.05.2023 г. по адм. дело № 2986/2023 г. на Административен съд – София-град, с което в проведеното по реда на чл. 197 и сл. от АПК производство на основание чл. 200 от АПК е отменено, по жалба на „Клише“ ООД, решение № БС-16-П от 09.02.2023 г. на директора на РИОСВ – Бургас за прекратяване на процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в т.ч. и на съвместната процедура по оценка на съвместимост за инвестиционно предложение „Водовземане от съществуващ тръбен кладенец в поземлен имот с идентификатор 81178.50.66 по кадастралната карта на гр. Черноморец, база „Атия“, общ. Созопол“, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. С обжалваното в настоящото производство определение Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел същата за недопустима, тъй като частният жалбоподател, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК, не е легитимиран да оспорва постановения съдебен акт. Посочил е, че административният орган, пред който се развива производството, няма качеството на страна, тъй като е решаващ орган. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на тричленния състав по отношение на недопустимостта на подадената частна жалба против съдебния акт на първоинстанционния съд. Съгласно тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. Съобразявайки цитираното тълкувателно решение, правилно е прието наличие на основание за оставяне на частната жалба без разглеждане поради процесуална недопустимост. С определението си първоинстанционният съд се е произнесъл по подадена от „Клише“ ООД жалба против решение № БС-16-П от 09.02.2023 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда е прекратена процедурата по преценяване на необходимост от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на цитираното инвестиционно предложение. Административният орган е мотивирал отказа си с получено писмо от Министерство на отбраната с изх. № 14-00-431 от 06.12.2022 г., съгласно което всички инвестиционни предложения следва да бъдат прекратявани, предвид местоположението на морския бряг, в непосредствена близост до ВМБ „Атия“ и специфичния статут на войсковия район, пряко свързан с отбраната и сигурността на страната. Първоинстанционният съд е провел производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, като с определение № 4101 от 15.05.2023 г. на основание чл. 200 от АПК е отменил оспореното решение на директора на РИОСВ - Бургас и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган по уведомлението за инвестиционно предложение по чл. 4, ал. 1 от НУРИОВОС на „Клише“ ООД. При тези данни, с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 9008/28.09.2023 г. правилно тричленният състав е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от директора на РИОСВ - Бургас, като недопустима. В случая предмет на оспорване е бил съдебен акт, постановен в производство по чл. 200, ал. 1 от АПК. Актът на съда, съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, каквато административният орган не е. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 от АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. С оглед гореизложеното обжалваното определение, като нестрадащо от пороци, които биха обусловили отмяната му, следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от във връзка чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

Cited provisions

13