Определение № 1266 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 680/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от В. Маджарова от гр. Плевен чрез адв. Р. Маджарова срещу Определение № 2141 от 22.11.2023г., постановено по адм. дело № 889/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. Излагат се доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен в писмено становище, оспорва жалбата и твърди законосъобразност на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Маджарова и да прекрати производството по делото, съставът на АС Плевен е приел, че след като е оставил без движение жалбата за изправяне на нередности по внасяне на държавна такса и посочване на конкретния административен акт, който се оспорва, жалбоподателката не е изпълнила в цялост указанията на съда, като не е посочен обжалвания акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Делото е образувано въз основа на жалба срещу решение № 15-РД06-0055/18.10.2023г. на директора на РДСП – Плевен,, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/5321 от 19.09.2023г. на Директора на ДСП- Плевен. С разпореждане от 06.11.2023г.при условията на чл. 158, ал. 1 от АПК съдът е оставил без движение жалбата и указал внасяне на държавна такса и конкретизиране на жалбата относно предмета на оспорване. С молба от 14.11.2023г. указанията на съда са изпълнени частично, като е внесена ДТ. Не са спазени указанията на съда в мотивите на определение № 2021/06.11.2023г., които касаят приложение на правилото за съдебно оспорване по чл. 13, ал. 6 от ЗСП, според което при отхвърляне на жалба срещу заповед на директора на ДСП, тази заповед на директора на ДСП подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК, а не решението на по-горестоящия административен орган в лицето на директора на РДСП. Видно от жалбата формираният петитум е за отмяна на решението на директора на ДСП – Плевен от 18.10.2023г.,/ вместо на директора на РДНСП/, и заповед на Директора на ДСП от 19.09.2023г. След уведомяване за изправяне на нередности по жалбата на 09.11.2023г. жалбоподателката чрез процесуалния си представител не е посочила кой е административния акт предмет на оспорване. В частната жалба съща не са изложени категорични твърдения кой акт се оспорва, като видно от изложеното първо се твърди, че се оспорва Решение от 18.10.2023г.на Директор ДСП/вместо Директор РДСП/, с което е отхвърлена жалба срещу Заповед на Директор ДСП- Плевен от 19.09.2023г., а после се сочат и двата акта. Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП посочва кой съдебен акт подлежи на съдебно оспорване в посочената хипотеза и това не е решението на по-горестоящия административен орган, а заповедта на директора на ДСП – Плевен. Такова е и указанието в решението на по-горестоящия административен орган. Подавайки жалбата без точно да конкретизира акта, който оспорва, Маджарова е сезирала съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който от една страна не подлежи на оспорване и без конкретизиране на предмета на жалбата. Правилото на чл. 13, ал. 6 от ЗСП е в съответствие с нормите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорването е недопустимо с оглед липсата на конкретизиране на жалбата, за което предварително са дадени указания на страната. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,