Определение № 132 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60411/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 5674/07.09.2016 г., подадена от [фирма] срещу решение № 193/20.07.2016 г., постановено по въззивно търг. дело № 242/2016 г. на Варненския апелативен съд. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: На жалбоподателя редовно са връчени съобщение и препис от въззивното решение на 01.08.2016 г. (лист 44 от въззивното дело). Връчването е извършено редовно, съгласно чл. 51, ал. 3 от ГПК. Процесуалният пълномощник на касатора по делото адв. Л. Ш. Р. е отказала да получи съобщението и преписа, като е посочила, че е била уведомена от страна на жалбоподателя, че същият не желае да ползва услугите ѝ на адвокат и ще се обърне към друг юрист. Отказът е надлежно удостоверен с подписа на връчителя. Адв. Ш. е надлежно упълномощена от страна на касатора с пълномощно, приложено към исковата му молба (лист 8 от първоинстанционното дело), с което тя недвусмислено е овластена да го представлява пред всички съдебни инстанции по делото. Това пълномощно не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда за това. При това положение адв. Ш. не е могла да откаже получаването на съобщението и преписа от въззивното решение, а отказът ѝ да ги приеме не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 3 от ГПК. От гореизложеното следва, че преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК за касационното обжалване на въззивното решение е изтекъл на 01.09.2016 г. (четвъртък, работен ден). Касационната жалба е подадена след изтичането на този срок – на 07.09.2016 г. Подадената след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК касационна жалба, респ. – и образуваното по нея касационно производство по настоящото дело, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, са процесуално недопустими, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на касационното производство, съгласно чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника К. А. К., в качеството му на [фирма], претендираните с отговора на касационната жалба и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 2 400 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение