Определение № 613 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2010 г.

ВКСIV гражданско отделение27.04.2011reporting judge Светла Бояджиева

Ruling

ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 18.06.10г.,постановено по в. гр.дело № 2617/08г.на Софийски градски съд. УКАЗВА на жалбоподателя А. Н. Ж. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това. След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. Н. Ж. срещу решение от 18.06.10г.по в.гр.дело № 2617/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 2.06.08г.по гр.дело № 7531/07г.на Софийски районен съд,33 състав.С него е отхвърлен искът с правно основание чл.49 ЗЗД,предявен от същата страна против М. на правосъдието за сумата 5 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебни решения по прилагането на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Ответникът по жалбата М. на правосъдието моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства,че ищецът А. Ж. е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,настъпили в резултат на падане по стълбите между първи и втори етаж в сградата на С. по вписванията,но е счел,че не е доказано противоправно поведение на служител на ответника като елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният въпрос относно реализиране на деликтната отговорност на основание чл.49 ЗЗД е разрешен в противоречие с решение № 367 от 12.05.10г.по гр.дело № 1140/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК по аналогичен казус,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Cited provisions

8