Определение № 9239 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2024 г.

Производството е образувано по предявеното от Д. И. Т., с [ЕГН] и С. П. Т., с [ЕГН], искане за спиране на изпълнението на Заповед № РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на Район „Кремиковци“, Столична община, до постановяване на окончателен съдебен акт по делото, образувано по молбата за отмяна. В сезиращата настоящия дежурен съдебен състав молба молителите са направили искане „за обезпечение по депозирана молба за отмяна от Д. И. Т. и С. П. Т.“ чрез спиране на предварителното изпълнение на Заповед № № РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на Район „Кремиковци“, Столична община, до постановяване на окончателен съдебен акт по делото, образувано по молбата за отмяна. Във връзка с обжалването на тази заповед е постановено влязло в сила съдебно решение, с което оспорването, предявено от Г. С. Т., С. П. Т. и Н. П. С., било отхвърлено. В молбата се твърди, че предварителното изпълнение на посочената заповед би довело до особено големи затруднения, значителни и труднопоправими вреди за молителите – разходи и действия по опразването и освобождаване на жилището и имота им, по намиране на подслон за живеене в предстоящия студен период на годината. Освен това се изтъкват доводи, че е налице правна невъзможност за изпълнение на заповедта. Излагат се подробни съображения за нейната основателност. Поддържа се становище, че са налице условията по чл. 166, ал. 2 АПК, при които съдът може да спре предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът – кметът на Район „Кремиковци“, Столична община, оспорва предявената молба в представено по делото писмено възражение. Ответниците - Г. Т. и Н. С. изразяват становище за основателност на молбата за отмяна и направените искания. За да се произнесе по искането, настоящият дежурен петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Установява се, че лицата Г. С. Т., С. П. Т. и Н. П. С. са сезирали Административен съд София – град (АССГ) с жалба срещу Заповед № РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на район „Кремиковци“, Столична община, с която е наредено да се освободи и почисти общински имот с идентификатор 68134.8600.1391. По жалбата им е било образувано адм. д. № 1197 по описа на АССГ за 2023 г. С Решение № 4343 от 30.06.2023 г., постановено по посоченото дело, така предявената жалба е отхвърлена. Срещу така постановеното от АССГ решение е подадена касационна жалба от лицата Г. С. Т., С. П. Т. и Н. П. С.. Във Върховния административен съд е било образувано адм. д. № 9642 по описа за 2023 г. С Решение № 4053 от 03.04.2024 г., постановено по посоченото дело, Решение № 4343 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1197 по описа на АССГ за 2023 г., било оставено в сила. По вх. № 9091 от 10.06.2024 г. по описа на Върховния административен съд е постъпила молба за отмяна от Д. И. Т. и С. П. Т. на Решение № 4053 от 03.04.2024 г., постановено по адм. д. № 9642 за 2023 г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По молбата е образувано адм. д. № 7188 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. На 12.07.2024 г. по делото е постъпила цитираната по-горе молба „за обезпечение по депозирана молба за отмяна от Д. И. Т. и С. П. Т.“ чрез спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на Район „Кремиковци“, Столична община, до постановяване на окончателен съдебен акт по делото, образувано по молбата за отмяна. Предвид направените установявания, се налага извода, че молителите искат спиране на изпълнението на влезлия в сила административен акт – Заповед № РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на район „Кремиковци“, Столична община, оспорването срещу която е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Волята им в тази насока е ясна, недвусмислена и заявена, както в обстоятелствената част на молбата, така и в нейния петитум. В този смисъл, казусът не касае искане, основано на чл. 309 от Гражданския процесуален кодекс, за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска. По предписанието на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, на която се позовават молителите, при всяко положение по делото, до влизане в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а съгласно чл. 166, ал. 4 АПК - допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията по ал. 2. Както се посочи, в случая не е налице висящо съдебно производство по оспорване на заповедта, спиране на изпълнението на която се иска. Производството, образувано по молбата за отмяна с правно основание чл. 237 и сл. АПК не е тъждествено и не разкрива характеристиките на такова, образувано и висящо по жалба срещу посочената по-горе заповед, както се твърди в сезиращата настоящия дежурен съдебен състав молба. Доколкото оспорването срещу заповедта е било инициирано, но е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение, следва да се приеме, че не е налице процесуална предпоставка за предявяване на искането, не е налице предмет на искането и липсва правен интерес от търсената защита. Наред с това, не се установява молителката Д. И. Т. да е била страна в производствата пред АССГ и Върховния административен съд по оспорване на посочената по-горе заповед, спиране на чието изпълнение се иска. Доводите й, че живее в имота, предмет на освобождаване и почистване, вкл. тези, че го е придобила по давност, изложени в молбата за отмяна, не обосновават обратни изводи. По тези причини предявеното от Д. И. Т. и С. П. Т. искане за спиране на изпълнението на Заповед № РКР23-РД-09-17 от 09.01.2023 г., издадена от кмета на Район „Кремиковци“, Столична община, до постановяване на окончателен съдебен акт по делото, образувано по молбата за отмяна се явява процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството, в частта, образувано по него – да се прекрати. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, дежурен петчленен състав на Върховния административен съд