Определение № 2434 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 669/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Елита“ срещу Определение № 1035 от 18.12.2023 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. д. № 422/2023 г., с което съдът е върнал касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел „Елита“ срещу Решение № 287 от 15.11.2023 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 422/2023 г. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като предмет на оспорване в първоинстанционното производство е индивидуален административен акт по проект, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014 – 2021 г. Този акт не е издаден в производство по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), поради което не се дължи държавна такса в размера по същия закон. Моли съдебният акт да бъде отменен ведно с всички законни последици. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК съдът е върнал касационната жалба на сдружението поради неизпълнени указания за плащане на държавна такса в размер на 1 700 лв., определен по реда на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Определението е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Елита“ срещу Решение № РА14-Р2-45/21.07.2022 г., раздел III, т. 4 на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, с която е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Сдружение „Елита“ по подаденото проектно предложение „Фестивал на изкуствата „Стублица“. Безвъзмездна финансова помощ по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ за програмен период 2014-2021 г. се предоставя чрез ФМ на ЕИП. Средствата по ФМ на ЕИП обаче не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, поради което при определяне на държавната такса за касационното производство съдът не е следвало да прилага ЗУСЕФСУ. Това обаче не се е отразило на правилността на крайния му извод относно размера на таксата, която съгласно общата разпоредба на чл. 227а, ал. 3 АПК е в същия размер от 1 700 лв. Материалният интерес по делото е 391 126,16 лв., т.е. под 10 000 000 лв. Следователно при изчислението на таксата е приложимо правилото за ставка от 0,08 %, но не повече от 1 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд