Определение № 616 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 73/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Т. от С. против решение от 17.08.2010 г. по гр.д. № 86/2010 г. на Софийски АС в частта, с която се оставя в сила решение от 12.11.2009 г. по гр.д. № 1690/2006 г. на СГС в частта, с която предявените от касатора срещу ЕТ А.-Г. М. – В. искове на основание чл.76,ал.1,т.3 ЗМГО са отхвърлени, както следва: за разликата над присъдените 400 лв. до предявения размер 9 568.40 лв. обезщетение за имуществени вреди, и изцяло за 3 000 лв. за неимуществени вреди. Ответникът ЕТ е подал отговор, че не са налице предпоставките за допускане, както и че жалбата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси за точното прилагане на закона и развитие на правото: 1.Лицензионното възнаграждение покрива ли фактическия състав на обезщетение по чл.45 ЗЗД и има ли санкционен характер, какъвто е заложен в чл.76а ЗМГО?, 2. Присъждане в какъв размер е справедливо по чл.76а,ал.3 ЗМГО, и като се има предвид минималното обезщетение по чл.76б,ал.1,т.1 ЗМГО? По този въпрос вероятно касаторът има предвид чл.76а,ал.1,т.3 ЗМГО., 3. При установено нарушение на търговска марка не следва ли неимуществените вреди да произтичат от самото нарушение по силата на специалната правна норма на ЗМГО? и 4. В кои случаи съдът следва да прилага чл.76б,ал.1 ЗМГО и как следва да се тълкува израза “но няма достатъчно данни за неговия размер”? ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. 1. Първият въпрос е неправилно формулиран и така поставен би трябвало да бъде с отрицателен отговор. Но той е и неотносим към спора, защото въззивният съд не прави съпоставка с чл.45 ЗЗД. 2. Въпросът за размера на обезщетението е по-скоро фактически, а не правен. Налице е съдебна практика, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, тъй като е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението. Недопустимо е съпоставянето на чл.76а, който регламентира исковете за нарушение, с чл.76б,ал.1,т.1 ЗМГО, който се отнася до особени случаи на обезщетение и дава критерии, когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер., 3. Дори не е посочено коя правна норма има предвид касатора. Така зададен въпросът е с еднозначен отговор. Безспорно е, че настъпването на вредите не следва автоматично от нарушението, а трябва да се докаже, както и че вредите са преки и непосредствени., 4. Въпросът е риторичен. А израза “но няма достатъчно данни за неговия размер”, няма съществена различна особеност от разпоредбата на чл.162 ГПК, както и от практиката и доктрината по този въпрос. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.