Определение № 1021 от 12.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 715/2012 г.

Производството е по образувано по частна жалба на [фирма] против определение № 351/ 18.06.2012год. на Великотърновски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 644 / 2012 год., с което е отменено разпореждане № 53 / 09.02.2012 год. по ч.гр.д. № 108 / 2012 год. на Районен съд [населено място] срещу длъжниците [фирма] и Г. Й. А., при условията на солидарна отговорност, да заплатят на [фирма] сумата от 274 368, 79 лева, на основание запис на заповед от 05.12.2007 год., ведно със законната лихва върху същата от 08.02.2012 год. и 5 487,38 лева разноски, като вместо това е отхвърлено подаденото от жалбоподателя – кредитор заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят е изложил доводи по правилността на постановеното определение по същество, като противоречащо на т.3 от ТР № 1 / 28.12.2005 год. на ОСТК, в направените от съда изводи досежно изискването за предявяване записа на заповед, с падеж „ на предявяване „ в определен срок от издаването му, като условие за настъпване изискуемостта на задължението, както и досежно ненадлежното предявяване, чрез връчване на нотариална покана с оглед конкретните удостоверени обстоятелства по връчването. Твърди, че определението е процесуално недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл с отмяна на разпореждането и отхвърляне заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжника Г. Й., който не е подал частна жалба и няма качеството на задължителен другар в процеса спрямо длъжника [фирма]. В съответствие с доводите си за неправилност страната формулира правни въпроси по допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по частната жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване, предвид следното: Заповедното производство е приключило с издаване заповед за изпълнение на парично задължение, в полза на [фирма] против солидарните длъжници [фирма] и Г. Й., с инкорпорирано в същата разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, за сумата от 274 368,79 лева главница, ведно със законна лихва от 08.02.2012 год. до окончателното й заплащане и присъдени разноски за заповедното производство, на основание чл.417 т.9 вр. с чл.418 ал.1 ГПК. Възражение срещу заповедта, по реда на чл.414 ГПК е подал само длъжникът [фирма], спрямо който е заведен единствено и иска по чл.422 ГПК. [фирма] е подал частна жалба, която с оглед кумулативното съобразяване на обстоятелствена част и петитум, съставлява такава с правно основание чл.419 ал.1 ГПК - срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издадения на основание същото изпълнителен лист. Обжалване на заповедта за изпълнение на парично задължение извън разпореждането за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист, на основание чл.419 ал.1 ГПК, би било и недопустимо, с оглед чл.413 ал.1 ГПК. При произнасянето си, предвид идентичност в подлежащите на преценка предпоставки за произнасяне по частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК и тези относно издаването на заповедта по същество, поради което и за обхвата на произнасянето настоящият състав изхожда от диспозитива на съдебния акт, въззивният съд не се е ограничил до отмяна разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист, в съответствие с основанието на подадената частна жалба - чл.419 ал.1 ГПК / макар формално този текст да фигурира в съдебния акт, но в същия формално фигурира и чл.418 ал.4 вр. с ал.2 от ГПК, която е напълно неприложима с оглед уваженото искане за разпореждане на незабавно изпълнение /, а е постановил отхвърлително определение по заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и за изпълнителен лист, при това в цялост - и спрямо необжалвалия длъжник Г. Й., спрямо който и като неподал възражение по реда на чл. 414 ГПК правните последици на заповедта са стабилизирани - същата е влязла в сила. Като се е произнесъл в противоречие с петитума на подадената от [фирма] частна жалба, а и в противоречие с чл.413 ал.2 ГПК - недопустимо преразглеждайки правилността на издадената заповед за изпълнение на парично задължение - необжалваема от страна на длъжника, освен в частта досежно разноските, както и по отношение на страна, неинициирала производство по обжалване и неучаствала в него, Великотърновски окръжен съд се е произнесъл с недопустим акт, подлежащ на обезсилване. С определението си, постановено на непредявено и недопустимо от процесуалния закон основание и спрямо нелегитимирана да обжалва пред въззивния съд страна, въззивният съд е препятствал произнасяне по съществото на спора на предявеното и допустимо основание, което обуславя и основанието на настоящото касационно обжалване - чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение