Определение № 96 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 750/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Драматичен театър „ Н. В. „ [населено място] против решение № 6404/09.12.2016 год. по гр.д.№ 733/2016 год. на Окръжен съд Благоевград, в частта му с която е отменено решение № 54/07.07.2016 г. по гр.д.№ 1889/2015 г. на Районен съд – Благоевград и е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск, с правно основание чл.92 ЗЗД, като ДТ „ Н. В.„ е осъден да заплати на ищеца неустойка,на основание чл.14 от сключен договор за наем от 18.01.2013 год., за периода 21.02.2013 год. – 07.11.2013 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно извода на съда относно основанието за прекратяване на договора за наем и по възражението на ответника, за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави - чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, вкл. нейната допустимост, намирайки за относим към преценката й чл.280 ал.2 ГПК,в редакцията на нормата, съобразно изм. на ГПК / обн.ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. /, обосновавайки цена на искове съобразима спрямо всеки отделен съдружник в дружеството с ограничена отговорност, респ. поделяйки цената на иска по чл.92 ЗЗД вр. с чл.14 от договора за наем на броя съдружници, откъдето се получава и сумата 4 873,75 лв. / 9 747,50 лв.: 2 /. Претендира възмездяване на разноски. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради следното: Предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД вр. с чл.14 от договора за наем от 18.01.2013 год.,е с цена под 20 000 лева / 9 747,50 лв. / – под законодателно предвидения минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела, съгласно чл.280 ал.2 ГПК, в редакцията й след изм. / обн. ДВ бр.50 от 03.07.2015 год. /, приложима в случая, съгласно пар.14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК / ДВ бр.50 от 03.07.2015 год./. Търговският характер на делото се определя от предмета на спора – дължима неустойка по сделка /наем/, страна по която е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ / [фирма] /.На основание чл.287 вр. чл.286 ал.1 ТЗ / предмет на дейност на дружеството – ищец е и отдаването под наем на недвижими имоти, видно от извлечение по партидата му в Търговския регистър ,приложено към исковата молба/, за регулиране правоотношението между страните намират приложение правилата на търговските сделки, независимо че противната страна не е търговец.Самостоятелен инцидентен установителен иск, с предмет установяване нищожност на клаузата за неустойка, на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – неоценяем, в случая не е бил предявен от ответника – касатор. Водим от горното и на основание чл.280 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение