Определение № 100 от 16.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 376/2010 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл.44, ал.1 НПК по повод определение от 18.06.2010 г. по н.ч.д. № 853/2010 г., с което Шуменският районен съд е повдигнал спор за подсъдност по изпратеното му дело от Шуменския окръжен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че Шуменският районен съд, който е постановил първоинстанционната присъда, се явява компетентният съд да разгледа делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 14.06.2010 г. по н.ч.д. № 389/2010 г. Шуменският окръжен съд е приел, че компетентен да се произнесе по направеното искане за определяне типа на затворническото заведение, в което първоначално да бъде настанена осъдената Г. К. С. е първоинстанционният съд, постановил влязлата в сила присъда, поради което е прекратил производството и е изпратил делото на Шуменския районен съд. С определение от 18.06.2010 г. по н.ч.д. № 853/2010 г. Шуменският районен съд е счел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като при постановяване на присъдата не е имал правомощие да определя типа затворническо заведение. Въззивният съд е могъл да го определи, но не се е произнесъл, а допуснатия пропуск рефлектира върху въпроса за първоначалния режим при действащите разпоредби на ЗИНЗС, в сила от 01.06.2009 г. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд да се произнесе на основание чл.306, ал.1 НПК по предложението на прокурора за определяне на типа затворническо заведение, в което осъдената да бъде настанена за изтърпяване на наказанието, е Районния съд в гр. Ш., независимо дали този въпрос е бил включен в кръга от въпроси, по които първоинстанционния съд е следвало да се произнесе при постановяване на присъдата. Аргументацията за първоначалния режим също няма отношение към подсъдността на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл.44, ал.1 НПК