Определение № 125 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 668/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. С., гр. Д. срещу определение № 355/20.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 620/2009г. от Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 220/14.05.2009г. по ч.гр.д. № 1655/2009г. на Д. районен съд за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1655/09г. в частта, с която е разпоредено Т. М. С. да заплати на “Б”ЕА. суми по договор за кредит от 19.05.2005г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основа с произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците “Б”ЕА., гр. С. и и И. В. А., гр. Д. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК срещу Т. М. С. – кредитополучател и И. В. А. и М. С. С. – поръчители по договор от 19.05.2005г. На 17.04.2009г. е издадена заповед по чл.417, т.2 ГПК срещу главния длъжник и поръчителите, като при връчването й е установено, че длъжникът Т. С. е починал на 26.10.2008г., т.е. преди депозиране на заявлението. За да постанови обжалваното определение Д. окръжен съд е приел, че настъпилата смърт на физическото лице преди сезирането на съда има за последица прекратяване на образуваното заповедно производство. Съществуващото правоотношение по договора за поръчителство не е акцесорно и не освобождава поръчителя от отговорност при смърт на главния длъжник, поради което е допустимо частичното обезсилване за заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Според частния жалбоподател материалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е за приложението на нормата на чл.146, ал.3 ЗЗД, в случаите на неадекватно упражнени процесуални права от кредитора, в резултат на което поръчителят се лишава от възможността да реализира правата си срещу главния длъжник. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване. Поставеният от частния жалбоподател въпрос е от значение за встъпването на поръчителя в правата на кредитора с оглед на реализиране на вземането срещу длъжника. В случая, обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е постановено на процесуално основание и съответно правните последици от този съдебен акт са относими единствено до приложението на реда на заповедното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд