Решение № 12013 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) срещу Решение 27790/19.12.2024 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. 11437/2023 г., с което по жалбата на Ю. С., гражданка на Руската федерация, действаща лично и като законен представител на С. С., е отменено негово Решение 17002/08.11.2023 г. в частта му за отказ за предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в посочената част на административния орган за ново произнасяне. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят иска отмяна на оспореното първоинстанционно решение. Ответницата по касационната жалба Ю. В. С., действаща лично и като законен представител на дъщеря си С. А. С. - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Лисичкова. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени административния акт в частта му на постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ю. С. и на малолетното й дете С. С., първоинстанционният съд приема, че са напълно основателни страховете на кандидатките за международна закрила за техния живот и сигурност при евентуалното им завръщане в град Белгород. Този свой извод съдът обосновава с данните, съдържащи се в Справка с вх. МД-02-106/26.11.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ на МС относно обстановката в град Белгород. Позовавайки се на същата справка и на чл. 5 и чл. 6 от Закона на Руската федерация за правото на гражданите на Руската федерация на свобода на движение, избор на място за престой и пребиваване в рамките на Руската федерация, според които за регистрация по местопребиваване е необходима собственост върху жилище или договор за наем на жилище, АССГ намира за основателни доводите на жалбоподателката, че за нея ще е изключително трудно да промени местожителството си. Освен това е необходимо и да има и работа, наред с жилище. Съдът посочва също така, че тези доводи се подкрепят и от информацията в Справка с вх. ЦУ-1239/21.08.2023 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ на МС, според която на 19 октомври 2022 г. Путин подписва втори указ, налагащ ограничения върху движението в осем региона, граничещи с Украйна. Според същия ограниченията се отнасят и до Белгород. Според АССГ административният орган не е обсъдил висшия интерес на детето по смисъла на чл. 6а ЗУБ в съответствие с дефиницията в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Чл. 4, т. 3, б. а) от Директива 2011/95/ЕС изисква оценяването на молбата за международна закрила да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата. Член 46, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС уточнява обхвата на правото на ефективна защита, с което кандидатите за международна закрила трябва да разполагат. Той предвижда, че обвързаните от тази директива държави членки гарантират, че най-малкото на първа инстанция съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси. В това отношение изразът ex nunc" подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва. Прилагателното цялостно" пък потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е можел да отчете, така и тези, които са станали известни след приемането на решението от този орган (Решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, т. 111 и 113; Решение от 4 октомври 2018 г., C-652/16, т. 92 и т. 93). В изпълнение на тези свои задължения и на основание чл. 142, ал. 2 АПК първостепенният съд е обсъдил информацията за положението в Белгород в представената в съдебното производство Справка с вх. МД-02-106/26.11.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ на МС. Според същата, намиращ се само на 40 км. от украинската граница, Белгород служи като база за руската инвазия от м. февруари 2022 г. насам, което го прави цел на украинските контраатаки. Градът многократно е поразяван от артилерийски обстрели и удари с дронове и интензивността им се увеличава. Според местния руски губернатор на Белгород Вячеслав Гладков, повече от 200 жители са загинали в резултат на военни действия от 2022 г. до края на м. юли 2024 г. и повече от 1 000 души са ранени, вкл. десетки деца. Министерството на извънредните ситуации на Русия обявява извънредна ситуация в Белгородска област на 14 август 2024 г. Министър Куренков посочва, че ситуацията в региона е сложна и напрегната, има загинали и ранени граждани. Всички тези данни следва да бъдат обсъдени от административния орган, както правилно приема първостепенният съд. Справките с вх. ЦУ-780/06.06.2023 г. и вх. ЦУ-1239/21.08.2023 г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, съдържащи се в административната преписка, не съдържат данни за обстановката в Белгород. В мотивите на оспорения административен акт е обсъдена общо обстановката в Русия въз основа на данните от посочените справки и е посочено, че там няма въоръжен конфликт. Възможността за предоставянето на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер, извън изброените в чл. 9, ал. 1, регламентирана в чл. 9, ал. 8 ЗУБ, също не е обсъдена в мотивите на решението на председателя на ДАБ. Отбелязано е само, че посочените от молителката мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 . Правилни са изводите на АССГ, че данните за обстановката в Белгород, където е живяла Ю. С. заедно с дъщеря си и с майка си, могат да бъдат преценени като такива, обуславящи реална опасност от тежки посегателства при евентуалното завръщане на кандидатките за закрила, което следва да бъде преценено и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Противно на доводите на касационния жалбоподателя, изложеното не противоречи на решенията на СЕС по тълкуването на чл. 3 от Директива 2011/95, според които всеки по-благоприятен стандарт трябва да е съвместим с директивата, което означава, че съответният стандарт не трябва да противоречи на общия разум и целите й. Забранени са по-конкретно стандартите, при които е възможно признаване на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила (виж решения на СЕС от 18 декември 2014 г., M Bodj, C-542/13, , т. 42 и 44, от 4 октомври 2018 г., Ахмедбекова,C-652/16, т. 71, от 9 ноември 2021 г. по дело C-91/20, LW срещу Федерална република Германия, т. 40). Правилно приема първостепенният съд, че поради ограниченията на движението в осем региона, граничещи с Украйна, вкл. Белгород, и поради изискванията на федералния закон за промяна на местожителството, ще е изключително трудна смяната на същото при евентуалното завръщане на майката и дъщерята. Преценката за най-добрия интерес на детето следва да бъде извършена от административния орган с оглед последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата ( § 1, т. 5, б. е) ДР на ЗЗДет) именно с оглед данните за обстановката в Белгородска област, съдържащи се в Справка с вх. МД-02-106/26.11.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ, изискванията за промяна на местожителството в Руската федерация и необходимостта то да не бъде отделяно от майка си. По изложените съображения касационният състав намира, че АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.