Определение № 581 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11959/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена частна жалба от Е. Петрова, чрез процесуален представител, против определение № 2379/12.10.2023г., постановено по адм. дело № 705/2023г., на Административен съд - Пловдив, с което е оставено без разглеждане искането и за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана в срок пред съда, като е представено копие на пощенския плик с клеймо от 27.07.2023г. и неправилен е извода на съда, че молбата е депозирана в деловодството на съда едва на 29.09.2023г. Претендира се отмяна на оспорения акт и решаване на спора по същество. Върховният административен съд, осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без разглеждане искането на Е. Петрова за изменение на решение № 1244/28.06.2023г., постановено по адм. дело № 705/2023г. на АС – Пловдив в частта за разноските. Първоинстанционния съд е приел, че предвид нормата на чл. 248, ал.1, предл. 2 от ГПК молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да се депозира в едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, като този срок е преклузивен. Съдът е посочил, че решението на съда, чиято част за разноските се моли да бъде изменена е постановено на 28.06.2023г. и искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК е следвало да се направи най-късно до 28.07.2023г., а молба вх. № 19058 е депозирана на 29.09.2023г., т.е. извън срока по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК и е недопустима. Определението е неправилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК приложимо съобразно § 2 от ДР на ДОПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Както правилно е посочил първоинстанционния съд този срок е преклузивен и след изтичането му се преклудира правото на страната да претендира изменение на решението в частта за разноските. В конкретния случай от данните по делото се установява, че съдебното решение е постановено на 28.06.2023г. и тъй като производството по делото е по реда на чл. 268 и сл. от ДОПК то съдебния акт е окончателен т.е. искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се направи в едномесечен срок от постановяване на акта – до 28.07.2023г., както е прието и правилно от АС – Пловдив. Неправилен обаче е изводът за подаване на искането извън този срок. От приложеният към искането пощенски плик се установява, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изпратена чрез Български пощи и е поставено клеймо с дата на изпращане – 27.07.2023г. Именно датата на изпращане чрез лицензиран пощенски оператор на искането е меродавна за допустимостта на молбата, а не както неправилно е прието от първоинстанционния съд поставения печат в деловодството на съда. Той удостоверява само на коя дата искането е заведено в деловодството, тъй като то не е депозирано лично от молителката в съда, а е изпратено чрез Български пощи. При тези данни следва да се приеме, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е своевременно подадено в законоустановения едномесечен срок. Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото - да се върне на същия състав на Административен съд - Пловдив за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение