Определение № 164 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 87/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №417 от 01.10.2010г. по гр.д.№521/10г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решението от 28.04.09г. по гр.д.№1098/06г. на Пазарджишкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. Л. “С.-1893”[населено място] срещу [община] иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ - за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС ищецът е бил собственик на земеделски имот, състоящ се от 17 843 дка, находящ се в землището на[населено място], представляващ част от имот с площ от 66,881 дка, описан в н.а. №119, т.ІV, дело №791/1938г., а понастоящем спорната част е идентифицирана като имот пл.№006054, м.”Кипира” по плана за земеразделяне на[населено място]. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен по две причини – първо - поради неустановена идентичност между процесния имот и този по нотариален акт №119, т.ІV, дело №791/1938г., от който ищецът черпи права и второ – поради неустановено правоприемство между Л.-стрелческото дружество “С.”[населено място], което е титуляр на правата по нот.акт №119/1938г. и ищеца, който е регистриран като сдружение с обществено полезна дейност през 1999г. Съдът не е зачел влязлото в сила решение по гр.д.№636/2000г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. ловно-рибарско сдружение “СЛРБ” София, че С. Л. “С. -1893”[населено място] е правоприемник на Т.-Пазарджишкото дружество “С.”, създадено през 1893г. Изложени са съображения, че от една страна това решение не касае правоприемството[населено място]-стрелческото дружество “С.” П., придобило права с нот.акт №119/38г., а от друга страна решението е постановено без участието на ответника по настоящото дело – [община], затова то няма сила на присъдено нещо по отношение на общината. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. Л. “С.-1893”[населено място]. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали има правоприемство между съществувалите на територията на страната преди повече от 100 години ловни дружества и сегашните ловни сдружения в същите райони. Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателя въпрос засяга в частност спорния по делото въпрос за правоприемството между Т.-Пазарджишкото дружество “С.”, създадено през 1893г., и ищеца - С. Л. “С.-1893”[населено място]. Свързан и с обстоятелството, че това правоприемство е било предмет на изследване по гр.д.№636/2000г. на Пазарджишкия районен съд, въпросът придобива следния вид – какво е значението на влязлото в сила решение, с което е установено в отношенията между Н. ловно-рибарско сдружение “СЛРБ” София от една страна и С. Л. “С. -1893”[населено място] от друга, че последното е правоприемник на Т.-Пазарджишкото дружество “С.”, създадено през 1893г., в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по спор за собственост с трето лице, което не заявява права, произтичащи от същия праводател. В по-общ вид въпросът е за това следва ли в производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се зачете едно влязло в сила решение, с което е установено правоприемство между ищеца по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и неговия праводател, ако ответникът в този спор, не заявява претенции, че е правоприемник на същия праводател. Този въпрос е един от определящите изхода на делото и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,