Определение № 897 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 665/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

С решение №1207 от 15.06.2012г. по гр.д.№557/12г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение №217 от 20.01.2009г. по гр.д.№8371/07г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по предявения от С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. против Т. П. Ж., Г. П. К. и Х. П. Л. иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за приемане за установено, че ответниците не са собственици на реална част от 300кв.м. от ПИ 651 по ПНИ на СО „М.”, землището на [населено място].

Въззивният съд е приел, че искът за собственост е предявен на 19.10.2007г. срещу П. Т. К., който не е бил жив към този момент. С молба от 13.11.2007г. ищците са поискали от районния съд да конституира като ответници неговите наследници. След вписване на исковата молба на 12.12.2007г., районният съд с определение от 14.12.2007г. е конституирал като ответници наследниците на П. К..

При тези данни въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като искът е предявен срещу неправосубектна страна. Правоприемство в хода на процеса е възможно само когато смъртта на ответника е настъпила след подаване на исковата молба. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, затова конституирането на ответниците като наследници не може да доведе до валидно процесуално правоотношение с тях.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К.. Жалбоподателите поддържат, че въпросът за допустимостта на предявения от тях иск е преценена при първото разглеждане на делото от ВКС. След като там е прието, че искът е искът е допустим, въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, не би могъл да пререшава този въпрос. Освен това считат, че макар да са предявили иска срещу лице, което не е било живо към този момент, още преди връчването на препис от исковата молба те са заявили, че я поддържат срещу наследниците, които са и конституирани като ответници в процеса. Налице е изменение на иска по реда на чл.116 и 117 ГПК /отм./, евентуално – предявяване на нов иск срещу нови ответници, направено преди връчване на препис от исковата молба.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е при новото разглеждане на делото след връщане от ВКС и след като ВКС вече се е произнесъл по допустимостта на постановените от първата инстанция решения, въззивната инстанция наново да се произнася по този въпрос.

Като пример за противоречива съдебна практика се сочи решение №201/13.03.03г. по гр.д.№854/02г. на ВКС, V ГО.

2. Допустимо ли е в срока до връчване на препис от исковата молба на ответника ищецът да изменя предявения иск без ограничения. Изменение на иска по чл.116 и чл.117 ГПК /отм./ ли е това, или поправка на исковата молба.

По този въпрос жалбоподателите се позовават на решение №84/24.06.10г. по гр.д.№194/10г. на АС Варна и решение №219/05.07.2010г. по в.гр.д.469/10г. на ОС В.Т..

Ответниците в производството Т. П. Ж., Г. П. К. и Х. П. Л. оспорват жалбата. Считат, че е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането и по същество. Освен това не са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане от ВКС. Посоченото от жалбоподателите решение на ВКС е постановено при действието на ГПК/отм./ и няма характер на задължителна съдебна практика, която да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това в настоящия случай при първата касация не е поставен въпрос за допустимостта на предявения иск предвид завеждането на исковата молба срещу починало лице, следователно няма забрана този въпрос да се повдигне при новото разглеждане на делото от въззивния съд. И на последно място – невлезлите в сила решения на АС Варна и ОС В.Т. не могат да послужат като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на делото от ВКС. Цената на иска е от значение за преценката по чл.280, ал.2 ГПК само тогава, когато въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, но не и когато е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения иск.

Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият от поставените въпроси не е определящ за изхода на настоящото производство. При първото разглеждане на делото от ВКС спорен е бил друг въпрос за допустимостта на производството – дали ищците имат правен интерес от отрицателен установителен иск. Разрешаването на този въпрос при първата касация не означава, че при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд той не може да изследва служебно допустимостта на производството от друг аспект – дали искът е предявен срещу правосубектна страна и дали може преди връчване на препис от исковата молба под формата на уточнение на иска да се конституират нови ответници. Именно този въпрос е предмет на настоящото второ по ред производство пред ВКС. Този въпрос не е бил поставян при първото разглеждане на делото от ВКС и затова няма пречка да се постави в настоящото производство.

Представените от жалбоподателя решения на АС Варна и ОС В.Т. не сочат на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по втория правен въпрос. От една страна няма данни тези решения да са влезли в сила и затова те на формално основание не могат да станат повод за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, тези решения са постановени по казуси, които не разкриват сходство с настоящия. В тях не се поставя въпрос дали е допустимо производство, което е започнало срещу лице, което не е било живо към този момент, а съдът е конституирал наследниците му. В решението на АС Варна ищецът първоначално не е посочил ответник, след това е уточнил, че поддържа иска срещу Министерство на правосъдието, а едва по-късно го е насочил срещу Прокуратурата на РБ. В другото решение е разгледан иск, по който ищецът е изменил основанието под формата на уточнение на исковата молба преди връчването на препис от нея. Разликата в обстоятелствата по тези дела спрямо настоящото не дава основание да се приеме, че има противоречива практика като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,