Определение № 1313 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.04.2010г. по гр.д.№ 253 / 2010г., с което Благоевградски окръжени съд е отхвърлил иска на Ж. М. И. иск срещу ДП ”С. и възстановяване” за сумата над 1 515,15 лева до 2 645,50 лева, предявен на основание чл. 224 КТ. Жалбоподателят - Ж. М. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът ДП ”С. и възстановяване” в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 11.01.2010г. по гр.д.№1347/2009г. на Р. РС, е отхвърлил иска на Ж. М. срещу ДП ”С. и възстановяване” за сумата над 1 515,15 лева до 2 645,50 лева, предявен на основание чл. 224 КТ. Съдът е приел, че неизползуваният платен годишен отпуск от жалбоподателката следва да й бъде заплатен на основание чл.224 КТ, като за база при определяне на същото следва да се има предвид среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска. Съдът е приел, че не може да се вземе предвид подписания анекс за получаване на допълнително трудово възнаграждение, тъй като същото се дължи само за реално изпълнени допълнителни публични задачи, доказателство за извършването на каквито не са събрани по делото. За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателя сочи, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно точното тълкуване на значението на съдържанието на подписания анекс за заплащане на допълнително трудово възнаграждение с оглед определяне обезщетението по чл.224 КТ. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. При тези данни Върховният касационен съд намира, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за правилното решаване на спора, за това, какво е значението на договореното между работодателя и служителя с допълнително споразумение възнаграждение при определяне на обезщетението по чл.224 КТ, но е дал отговор на същия в съответствие с практиката на ВКС. Жалбоподателкато не сочи, че съществува такава неправилна практика, която следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Налице е и задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение по гр.д.№176/2010г. на ВКС, в което е прието, че при определяне на обезщетенията се взема предвид основното трудово възнаграждение и допълнителните такива, които имат постоянен характер, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд в обжалваното решение. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение, в какъвто смисъл е застъпеното разбиране в правната теория и практиката на ВКС, влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото. Предвид изложените съображения, съдът