Решение № 38 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 87/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 319 от 27.01.2010г. по нчд№ 172/2010г. Русенският районен съд е прекратил производството, образувано по молба от осъденият М. Н. С., за определяне на общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – гр. В.. Варненският районен съд с разпореждане №269/02.02.2010 год. по чнд№574/10 г. е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като според чл.39, ал.1 НПК, компетентният по правилата на местната подсъдност съд е ОС гр. С., който е постановил последната влязла в сила присъда по отношение престъпления, извършени от молителя и представляващи част от множество такива. С цитираното разпореждане е повдигнал и спор за подсъдност по чл. 44, ал. 1 НПК като е изпратил делото на ВКС. ПРОКУРОРЪТ от Върховна касационна прокуратура е на становище, че последната влязла в сила присъда по делата с подлежащите на групиране наказания на молителя, е по нохд№ 205/2004г. на Окръжен съд, гр. С., който е компетентен да се произнесе по молбата. Но в случая не е налице основание за производство по чл.306 НПК, а основание за възобновяване на производството по чнд№ 89/2005г. на ОСС и отмяна на определението от 26.04.2005г., по чнд№ 89/2005г. на ОСС, след която делото да се върне на ОС Силистра, за ново групиране с включване и на наказанията по присъдите по нохд№ 107/1998г. на РС, гр. С. и по нохд№ 688/2000г. на РС – гр. Р.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение, въз основа на данните по делото прие следното: Повдигнатата препирня за подсъдност е основателна. От проверката се установи, че спорещите по подсъдността съдилища са разисквали въпроса за местната компетентност, касаеща производство по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК. От данните по справката за съдимост на молителя С. /спр. л.3-л.6 от прекратеното нчд№172/10 год. на Русенския РС/, последната влязла в сила присъда, касаеща деяния от кръга на множество престъпления, за които М. Н. С. е осъждан, е по нохд№ 2* год. на Окръжен съд гр. С., влязла в сила на 24.09.04 год.. Силистренският ОС е извършил и последващо групиране на наложените наказания на осъдения с определение по ч.н.д. № 89/2005 г., в сила от 26.04.2005 г.. Вярно е че при последното групиране на наказанията на молителя, с определение от 26.04.2005г., по чнд№ 89/2005г. на ОС гр. С., не са обсъдени осъжданията на лицето по нохд№ 107/1998г. на РС, гр. С. и по нохд№ 688/2000г. на РС – гр. Р., въпреки съществуващите в делото данни към момента на постановяване определението. Правилно е становището на прокурора от ВКП, че този пропуск несъмнено е основание по чл.422, ал.1,т.5 НПК за проверка акта по реда на възобновяването, но само ако тя би довела до по-благоприятни за осъдения последици, с оглед изтичането на срока по чл.421, ал.1 НПК в който Главният прокурор би могъл да иска отежняване положението на осъдения. Ерго, възобновяването на производството по което е постановено цитираното определение може да се иска само в интерес на осъдения/ по негова инициатива или по искане на Главния прокурор/. При всички случаи, това е преценка по същество от компетентният съд определен по правилата на л.39, ал.1 НПК, а той е Окръжният съд гр. С.. Този съд би могъл да прецени по същество, от данните по делото, дали правилното приложение на закона изисква или не възобновяване на производството по нчд№89/05 г. на ОС гр. С.. Както е приел ВКС в ТР№ 3/16.11.2009 г. на ОСНК, когато съдът е пропуснал да се произнесе по някое от осъжданията на лицето, въпреки събраните доказателства за всички осъждания, той е допуснал нарушение на чл.13 и чл. 14 НПК, довело и до неправилно приложение на закона - разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал.1 НК. При влезли в сила съдебни актове, този порок може да бъде отстранен само по реда на възобновяването на наказателни дела, а не при пререшаване извършеното групиране на наказанията по влезли в сила присъди, по реда чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, защото обратното би било нарушение на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Нарушението на закона е отстранимо само при съблюдаване и на принципа за невлошаване положението на осъдения по реда и в сроковете, в които това е предвидено в НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение и съгласно чл.39, ал.1 НПК.