Определение № 589 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 992/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частни жалби от Н. С. Х. и В. С. Н., и двете от [населено място] срещу: разпореждане от 14.10.2011 г.,, с което се връща подадената частната касационна жалба с вх. № 3 613/03.09.2011 г., поради неотстранени в срок нередовности на същата; разпореждане от 02.12.2011 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса; разпореждане от 14.09.2011 г ., с което се оставя без движение постъпилата частна касационна жалба и са дадени указания да се отстраняват констатираните нередовности на същата, и трите постановени от Великотърновски апелативен съд по в. ч. т. д. № 229/2011 г. Частните жалбоподатели считат, че обжалваните съдебни актове са неправилни. Молят да бъдат отменени, ведно с произтичащите от това правни последици. Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество частните жалба против разпорежданията на въвзивния съд, с които е върната частната касационна жалба и е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Частната жалба против разпореждането на ВТАС, с което е оставена без движение подадената частна жалба, с указания за отстраняване на констатирани нередовности, е НЕДОПУСТИМА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Пред ОС [населено място] е образувано дело за несъстоятелност № 799/2011 г. на [фирма] [населено място] по молба от Н. С. Х., представлява от Б. Иванова Х. и В. С. Н., и двете от [населено място]. С определение № 374/05.07.2011 г. ВТОС е оставил без разглеждане исковата молба по съображения, че ищците са физически лица, а не търговци.Този съдебен акт е обжалван с частна жалба пред АС [населено място], който с определение № 131/19.08.2011 г. по в.ч. т. д. № 229/2011 г. го потвърждава. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба с вх. № 3 613/03.09.2011 г., която в последствие е върната с разпореждане от 14.10.2011 г. По отношение на частната жалба против разпореждане от 14.09.2011 г. на ВТАС, с което се оставя без движение частната касационна жалба и се дават указания на жалбоподателите: Обжалваното разпореждане на ВТАС не подлежи на инстанционнен контрол по реда на чл. 274 ГПК. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно - когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С разпореждането от 14.09.2011 г. ВТАС е оставил без движение частната касационната жалба, като е дал указания за отстраняване на констатираните й нередовности. Същото е постановено по движението на делото, т. е. няма преграждащ характер и за него не е предвиден инстанционнен контрол. Разпореждането на въззивния съд не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане. По отношение на частната жалба против разпореждане от 14.10.2011 г. на ВТКС, с което е върната частната касационна жалба: Разпореждането е правилно. С разпореждане от 14.09.2011 г. ВТАС е оставил без движение частна касационна жалба с вх. № 3 613/03.09.2011 г. и е указал на жалбоподателите да отстраняват констатираните й нередовности - жалбата да се приподпише от адвокат, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК; да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и да се представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Съобщението да дадените указания и получено лично от жалбоподателите на 26.09.2011 г. В срока за изпълнение е постъпил единствено платежен документ от 29.09.2011 г. за внасяне на дължимата държавна такса. Видно от данните по делото, жалбоподателите не са изпълнили изцяло указанията в законоустановения срок, с оглед на което правилно въззивният съд е върнал подадената от тях частна касационна жалба. По отношение на частната жалба против разпореждане от 02.12.2011 г. на ВТАС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса: С разпореждане от 02.11.2011 г. ВТАС, с оглед направеното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, е указал на жалбоподателите, всеки един от тях да представи декларация за имуществено състояние и семейно положение, документи за доходите на лицето и неговото семейство, документ за трудова заетост, документ за здравословно състояние, удостоверен с медицинско свидетелство или друг еквивалентен такъв. В изпълнение на указанията са представени декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК за имуществено състояние и семейно положение. От същите се установява, че жалбоподателите получават пенсии, наеми и ренти, както и че притежават недвижимо имущество. За да бъде освободено едно лице от внасяне на държавна такса, следва да се представят доказателства, че с оглед материалното му състояние, същото няма възможност за внасянето й, какъвто обаче не е настоящия случай. Правилно съдът е приел, че жалбоподателите притежават достатъчно средства, за да заплатят държавна такса в размер на 15 лв., с оглед на което разпореждането, с което е оставено без уважение искането на Х. и Н., е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение