Определение № 899 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 344/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Х. К., чрез адв. Вл. Я., против въззивно решение № 1149/ 18.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2997/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 8382/05.12.2019 г. по гр. д. № 3377/2018 г. на Софийски градски съд, в частта относно определения режим на лични отношения на бащата Р. Д. Н. с малолетното дете Л. Т. К., родено на 03.07.2015 г., през лятото и вместо това е определен както следва: десет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Т. Х. К., в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице, както и касателно определената от първоинстанционния съд месечна издръжка на детето в размер на 180 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, като не се допуска бащата да вижда детето до отпадането на обективната пречка - излекуването на бащата от параноидна шизофрения, както и да се присъди по-висок размер на издръжката, предвид действителните нужди на детето, което е ученик в първи клас. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа и, че в обжалваната част решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно - основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Й. А., особен представител на Л. Т. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Р. Д. Н. не е подал отговор и не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е частично процесуално недопустима. Първоинстанционното решение, в частта относно определената издръжка не е обжалвано и е влязло в сила,поради което касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба е процесуално допустима в останалата част, с която се иска промяна на режима на лични контакти на бащата с детето, тъй като е подадена от легитимирана страна в законния срок и въззивното решение подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че искът с правно основание чл. 66, ал. 2 СК е уважен и е признато за установено, че детето Л. Т. К., родено на 03.07.2015 г. е заченато и произхожда от Р. Д. Н.. Посочил е, че не се спори между страните, а този факт се установява и от събраните доказателства, че малолетното дете към постановяване на първоинстанционното решение, не е имало контакти с биологичния си баща. Ето защо, съдът е приел, че въззивната жалба е частично основателна,тъй като, както ежемесечния режим на лични контакти на малолетното дете с биологичния му, така и контактите през лятото следва да са в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице. Позовавайки се на разпоредбата на чл.59,ал.4 СК и преценявайки всички обстоятелства с оглед интереса на детето,съдът е приел,че определеният режим през лятото от 10 дни за контакти на бащата с детето е към своята долна граница и не може да бъде намаляван,както и е недопустимо бащата да бъде изцяло лишен от контакти с детето. Посочил е, че не е доказано да е упражнено насилие под някаква форма от ищеца спрямо майката на детето Т. Х. К., доколкото с постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2018 г. на СРП образуваното срещу ищеца досъдебно производство за престъпление по чл. 198 ал. 1 и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 НК е прекратено. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не са налице бланкетно посочените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Жалбоподателката отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които съда е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В приложеното от жалбоподателката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, дори не е направен опит да бъде формулиран правен въпрос с предвиденото от процесуалния закон съдържание. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че при постановяване на атакуваното решение въззивният съд е съобразил трайната казуална практика на ВКС и е взел предвид всички относими обстоятелства, установени по делото от събраните доказателства при осъществяване на конкретната преценка за интереса на малолетното дете. Посочил е, че с оглед настоящия първоначален етап в отношенията на детето и биологичния му баща всички контакти между тях следва да се осъществяват в присъствието на майката на детето или на определено от нея пълнолетно лице, което изцяло съответства с поисканото от жалбоподателката във въззивната жалба. По делото няма данни и не са ангажирани доказателства бащата да страда от заболяване, което да застраши детето по време на престоя му при него. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При администрирането на касационната жалба въззивният съд не е определил адвокатско възнаграждение за особения представител на Л. Т. К.. При това положение адвокатското възнаграждение на назначения особен представител адвокат Й. А. от САК следва да бъде служебно определено от настоящия съдебен състав и да се възложи в тежест на ищеца Р. Д. Н., като размерът за касационната инстанция е 250 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.