Определение № 270 от 07.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 929/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационните жалби на А. Гудзибинис и на ЗД [фирма] срещу въззивното решение от 10.01.2011 год. по гр.д.№ 7725/2010 год. на Софийски градски съд. С него е отменено частично решението от 16.03.2010 год. по гр.д.№ 27037/2009 год. на Софийски районен съд, 34 с-в в обжалваната му от Гудзибинис част и е присъдил допълнителни обезщетения по предявените от него срещу ЗД [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ (за 9536.72 лв .) и чл.86 ал.1 ЗЗД (общо 8330.85 лв .) - заплащане на обезщетение за претърпени в резултат на ПТП имуществени вреди и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. Присъдил е и разноски. Становището на съдебния състав е, че касационната жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение (постановено след изменението на ГПК), че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.