Определение № 2257 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2023 г.

ВКС10.05.2024reporting judge Милена Даскалова

Ruling

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177 от 10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1037/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 500 лв. УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено. След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. срещу решение № 177 от 10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1037/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна в осъдителната му част и в частта за разноските на решение № 266371/02.11.2021 г., постановено по гр. д. № 7714/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Т. Д. Т. срещу Министерство на отбраната за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на честта, доброто име и професионалната му репутация чрез електронен отговор на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за уволнение от 31.03.2017 г. със съдържание: "основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за инвестиционните проекти за бойните машини на Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основни задачи" и изявления на Министъра на отбраната в телевизионни предавания със съдържание: "извършвани (са) някои нередности и внушения при изготвяне на техническите задания, което не е тяхна работа и не би трябвало да стои по този начин въпросът" и "заради подмяна на тактико-техническите задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за Сухопътните войски" с паричен еквивалент на обезщетението 25 000 лв. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. С писмен отговор Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител - И. К., оспорва касационната жалба като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Постъпил е отговор на касационната жалба от Р. Д. С. - третото лице- помагач на страната на ответника, чрез адв. Н. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил отговор на касационната жалба от С. Д. Я.- трето лице- помагач на страната на ответника. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване, ако са налице някои от предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск по чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че няма спор за професионалната биография и за репутацията на ищеца като експерт в сферата на отбранителната дейност. За безспорно установено е прието също, че след електронно запитване от журналиста от вестник „Капитал“ М. М. за причините за уволнението на ищеца, отговорът, даден от ответника, гласял: "основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико- за техническите задания за инвестиционните проекти за бойните машини Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основни задачи". Съдът е приел също, че не се оспорва съдържанието на изявленията на третото лице помагач С. Я. в качеството му на Министър, подписал заповедта за уволнение, в две телевизионни предавания. Същите са както следва: "извършвани (са) някои нередности и внушения при изготвяне на техническите задания, което не е тяхна работа и не би трябвало да стои по този начин въпросът" и "заради подмяна на тактико-техническите задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за Сухопътните войски". Въззивният съд е посочил, че не следва да се произнася по въпроса дали в действителност са налице допуснати нарушения от ищеца, тъй като наличието или не на нарушение е относимо към правилността на уволнението на ищеца, като липсата на правен спор за последното не позволява обсъждане на това дали ищецът е извършил нарушения. По съществото на спора, въззивният съд е приел, че няма противоправност на деянието (огласяване на причини за извършеното уволнение на ищеца) и че липсва причинна връзка между действията на длъжностни лица при ответника и понесените от ищеца вреди. За да достигне до този извод съдът е изложил мотиви, че изявленията в ефир и електронният отговор нямат оценъчен смисъл. Има изявление за сфера на нарушения (подмяна на тактико-технически задачи). Няма конкретика. Негативният извод се извежда от контекст, а не от изказани думи (щом е последвало прекратяване на трудовото правоотношение, би могло да следва, че тази подмяна не е била благоприятна, но в същото време може да означава и, че не е спазен редът за тази подмяна). Нивото на абстрактност на изявленията не позволява да бъде засегната репутацията на уволненото лице. Според въззивния съд медийните интерпретации не произтичат пряко от така доведената до знанието на обществеността информация. По нататък в мотивите на въззивното решение дословно е прието следното :“Медийните интерпретации не произтичат пряко от така доведената до знанието на обществеността информация. На това основание за всяка от тях, засягаща честта и доброто име на ищеца (обстоятелство, което се споделя и от настоящия състав при анализ на събраните доказателства) отговорност носи подписалият статията/дописката журналист, а при липса на визиран автор – редакцията на съответната медия.“ В заключение съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и е отхвърлил иска. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието на чл.280, ал.1, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност, предвид вътрешната противоречивост на изводите на въззивния съд, водеща до явна необоснованост на обжалвания съдебен акт. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Cited provisions

7