Решение № 1261 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2015 г.
ВАСIV отделение08.02.2016reporting judge т Аделина Ковачева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 316 от 25.11.2015 г. по адм. дело № 566/2015 г. на Административен съд - Хасково. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Общинска избирателна комисия - Стамболово да присъждане на разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Grounds
Решение № 1261 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 459, ал. 7 ИК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Магдалена Николова Димчева чрез адвокат Бистра Славеева против решение № 316 от 25.11.2015 г. по адм. дело № 566/2015 г. на Административен съд - Хасково. С него е потвърдено, като законосъобразно решение № 137-МИ/НР от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Стамболово. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Бланкетно се твърди и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната ОИК - Стамболово изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни: ПП Герб, ПП БСП, ПП ДПС, Гочо Делчев Гогов, Господин Райчев Господинов, Стефан Василев Ночев, Радостин Димчев Димчев, Маджид Реджеб Мандаджъ, Кязим Мехмед Йълдъз, Емине Адем Юнуз, Юсеин Хасан Руфат, Гюнер Фариз Сербест, Себахтин Шакир Халил, Ербил Халим Халим, Резим Хасан Хюсню, Мустафа Талиб Йълмаз, Фатмегюл Мехмед Джебели, Исмаил Кадир Салиф, Бейхан Ахмед Мехмед и Рушен Ахмед Мехмед не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се с допуснато от съда нарушение на правилото на чл. 193 АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 489, ал. 8 ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 459 ИК. Образувано е по жалба, подадена от Магдалена Николова Димчева против решение № 137-МИ/НР от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Стамболово. С него са обявени избраните общински съветници при проведените избори на 26.10.2015 г. В жалбата се е позовала на противоречие с материалния закон, противоречие с целта на закона и нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 ИК. В действителност възражението й е за неправилно отчитане и разпределение на определените предпочитания (преференции) за нея. В резултат на това, макар да е била втора в кандидатската листа на ПП БСП и със 77 преференции, тя не е избрана за общински съветник. За такъв е избран посоченият на пето място кандидат от политическата сила - Радостин Димчев Димчев с 84 преференции, наред с кандидата, вписан на първо място в кандидатската листа. Оспорила е истинността на протоколите, съставени от СИК във всички 26 избирателни секции на територията на общината. По делото са приложени оригиналите на секционните протоколи от всички избирателни секции с приемателно-предавателни разписки, изготвени от предалите ги членове на СИК и приелия ги чл. на ОИК, справка за класиране според преференциите от "Информационно обслужване" АД, както и справка за определяне на резултатите от гласуването за общински съветници. За изясняване на спора, съдът е извършил служебна проверка на протокола на ОИК, публикуван на сайта на комисията и е съобразил всички отразени в него данни. В съдебно заседание, след уточнение от оспорващата на избирателните секции с установени действителни гласове за ПП БСП, съдът е извършил оглед на всички петнадесет протокола в присъствие на представители на страните. За всеки един от тях е описал констатациите и обосновано е оставил без уважение искането за откриване на производство по оспорване. При отклоняване на искането за повторна проверка на бюлетините, се е позовал изрично и на Решение № 9/2009 г. по к. д. 8/2009 г. на Конституционния съд. Отделно от това в решението по съществото на спора е извършил анализ на всеки един от 14 секционни протокола с оглед преференциите за кандидатите на БСП и наличието/липсата на извършени поправки в тези данни. Установил е, че единствено в протокола на СИК № 25 е отбелязано, че изборите са протекли при "леки спорове", но няма приложени жалби или възражения, заявления или сигнали. Няма и никакви доказателства, че леките спорове са касаели отчитането на преференциалния вот. В протокола на СИК № 26 има поправка за разпределението на предпочитанията за БСП. Тя обаче засяга само попълването на графата "без" (имат се предвид бюлетините без отразени предпочитания). Констатираните две предпочитания за кандидата на първо място в листата и липсата на предпочитания за останалите кандидати на политическата сила не са били по никакъв начин обект на поправка. Всичко това е дало основание на съда да приеме на първо място, че в общината изборите са протекли при нормална обстановка, без жалби, възражения и особени мнения, както от членовете на комисиите, така и от кандидатите в тях и от политическите сили, регистрирани за участие. Анализирал е механизмите, уредени в ИК за обезпечаване на законосъобразното протичане на изборите и е посочил, че в конкретния случай нито един от тях не е бил игнориран. По отношение на трите секции, за които жалбоподателката е направила оплакване, че отчитането на гласовете е извършено в отсъствие на наблюдатели и застъпници, изрично е посочил, че такова задължително присъствие никъде не е уредено в ИК. След регистрацията на тези лица, е тяхно правото да решат къде, кога и в кой момент да присъстват в секциите. Отсъствието им по никакъв начин не би могло да се използа, като повод за повторно преброяване на бюлетините в едно последващо съдебно производство. Въз основа на анализа и констатациите в представените писмени доказателства, съдът е приел липса на допуснати нарушения при организиране, провеждане и приключване на изборите в съответната община, както и в отчитането на изборните резултати и е потвърдил обжалваното решение на ОИК. Така постановеното съдебно решение е правилно. Цялата касационна жалба се базира на възражението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на открито от първоинстанционния съд производство по оспорване на секционните протоколи. Възражението е неоснователно. Безспорно изяснен в съдебната практика е въпросът за характера на секционните протоколи, като официални документи, издадени от длъжностни лица по установения ред и форма и съставляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства. Специфичното за тези документи в изборния процес е законово обезпечената правна възможност съставянето им с отразяването на обстоятелствата в тях, да се извърши максимално публично и прозрачно. Нещо повече, нормата на чл. 442, ал. 1 урежда и правото на всеки чл. на СИК, кандидат, застъпник, представител на партия, коалиция и инициативен комитет и наблюдател при поискване да получи копие от протокола. По този начин всеки кандидат, сам или чрез своите застъпници или наблюдатели на субекта, който го е издигнал за кандидат, пряко да следи провеждането на един от най-важните етапи - отчитането на гласовете и да провери съответствието на установените обективни факти с отразените такива в протоколите. Нормативно охранените права на кандидатите обуславят необходимостта при оспорване на данните по протоколите, те да изложат конкретни и обосновани възражения. В противен случай ще се стигне необосновано до повтаряне на работата на секционните комисии, съставът и изборът на които е изключително прецизно уреден в ИК и е в изпълнение на цялостната законодателна концепция за обезпечаване спазването на принципите по чл. 3 ИК. Ето защо и Конституционният съд в т. 6 от цитираното вече решение е посочил, че повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК са видни спорове между нейните членове за резултатите от гласуването. В такъв случай съдът ще встъпи в ролята на арбитър и ще провери спазването на разпоредбите при отчитането на гласовете, като повтори дейността на компетентните за отчитането на гласовете органи, съставени от представители на различни политически сили и при спазване на изчерпателно уредена процедура по назначаването. В жалбата, инициирала първоинстанционното производство не се съдържат конкретни доводи, доколкото абсолютно бланкетно и немотивирано са преписани текстовете на чл. 437, ал. 2 и 3; чл. 437, ал. 4 и 5; чл. 437, ал. 6 ИК. Единствената конкретизация е за секции № 25, № 2, № 12 и № 15 и касае твърдения за неправомерно извършени поправки в протоколите. За изследването на този довод не се е налагало повторно отчитане на бюлетините, поради следните обстоятелства: За секция № 2 няма изобщо отчетени действителни гласево за ПП БСП, поради което и процесуалния представител на жалбоподателката в съдебно заседание е отклонил искането си за изследване на данните в протокола. Поправките в лист втори от протокола за секция № 12 касаят РБ и ПП "Атака". По отношение на отразените предпочитания за ПП БСП няма никакви поправки. Поправките в протокола от секция № 15 касаят броя на неизползваните и на празните бюлетини и са напълно неотносими към възраженията на жалбоподателката. Поправката в протокола от секция № 25 не касае също отчитането на преференциите за кандидатите на ПП БСП. Единствената причина, поради която жалбоподателката е поискала цялостно повторение на изборния процес е разликата от седем гласа между отчетените за нея действителни гласове и тези, отчетени за кандидата на пето място в листата на БСП, който е избран за общински съветник - изложение в последния абзац на стр. 3 от протокола от съдебно заседание на 16.11.2015 г. Големината на разликата обаче не съставлява сама по себе си основание за повторно провеждане на изборния процес. Именно такова е поискано от жалбоподателката в същото съдебно заседание: 1. Повторно преброяване на бюлетините. 2. Проверка на избирателните списъци. 3. Проверка на изборните книжа в присъствие на представители на страните. 4. Поименно посочване на гласувалите по настоящ адрес лица и тези с удостоверения за гласуване в друго населено място. 5. Да се извърши проверка в ТЗ ГРАО за адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес. 6. Да се проверят декларациите за гласуване по входящ номер и дата. 7. Да се провери броят на използваните пликове, броят на действителните и недействителните бюлетини за всяка партия и коалиция и за всеки кандидат. 8. Да се провери правилно ли са опаковани бюлетините. 9. Да се изискат от ГРАО резултатите от извършената проверка за двойно гласуване. Съдът обосновано и мотивирано е отказал извършването на такива проверка, поради пълната липса на конкретни възражения. В същия смисъл е и формираната съдебна практика: решение № 1021 от 1.02.2016 г. по адм. дело № 13921/2015 г., както и решения по адм. дело № 13567/2015 г.; по адм. дело № 13497/2015 г.; адм. дело № 13714/2015 г.; адм. дело № 13896/2015 г., адм. дело № 13838/2015 г., адм. дело № 16056/2011 г. на ВАС, четвърто отделение и др. В последното решение, касационната инстанция изрично е посочила, че след като не е имало спорове по характера на бюлетините, не е било необходимо и повторно ръчно преброяване от съда, който безспорно не е орган и участник в изборното правоотношение. Напълно неоснователно е цитирана в касационната жалба съдебна практика по адм. дело № 15965/2013 г. - хипотеза на допусната съдебно-техническа експертиза за проверка на конкретно възражение за висока степен на прозрачност на хартията, върху която са отечатани бюлетините, позволяващи установяване на тайния вот на гласоподавателите. Необосновано се цитира и решението по адм. дело № 3793/2012 г. Всъщност основното решение по възникналия спор за избор на кмет на кметство в с. Туховище е това по адм. дело № 16056/2011 г. на ВАС, четвърто отделение, където е извършено тълкуване на закона, противоположно на това, извършено от жалбоподателката. По тази изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответната страна е направила чрез процесуалния си представител искане за присъждане на разноски. Доказателства за такива не са представени, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение