Определение № 9815 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 450/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Постъпила е молба по делото от жалбоподателя Д. И. И. от гр. София с искане в нея за изменение на решението по делото в частта за разноските и присъждане на сумата от общо 1 050 лева допълнително понесени разноски в производството за адвокат, извън вече присъдените му от съда 70 лева разноски за платена ДТ. Ответникът - Директор ТП на НОИ – София град, чрез юриск. Вълева, оспорва така подадената молба и настоява за частичното и уважаване. Настоящият състав, след като се запозна със сезирането от страната, констатира следното. Молбата е допустима, като подадена в законоустановения за това едномесечен срок, а разгледано по същество за частично основателна. Със съдебното решение по това дело на И. са присъдени само 70 лева за заплатени от него такси. Видно е обаче, че при разглеждане на спора от първата съдебна инстанция същия е представляван по пълномощие от адв. Ганчева, за което е представен договор за правна защита и съдействие с дата 01.10.2022г. за представителство по две дела – адм. дело №289/2022г. и адм. дело №800/2022г. и двете по описа на АССГ. Последното дело обаче с определение от 30.05.2022г. е било присъединено за разглеждане и постановяване на общо решение с това по адм. дело 289/2022г. При това положение заплатеното в брой при сключване възнаграждение на адв. Ганчева от 800 лева следва да се присъди, тъй като същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, проведените съдебни заседания и посочения в чл.8 ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела от 500 лева. Що се отнася до търсените разноски по адм. дело №11844/2022г., то същите е следвало да се претендират от страната по това дело. Т.е. И. е следвало да търси евентуално приложение на института на чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК по това отделно производство, в което разноските не са били присъдени, а новелата на чл.226 ал.3 АПК е неприложима, тъй като въпросът на частното производство е бил разрешен от касационната инстанция. В този смисъл претендираните сега 250 лева като разноски в настоящото производство не могат да се присъдят, което прави молбата в тази и част неоснователна, но не и недопустима. Или искането следва да се уважи за размера от 800 лева. По изложените съображения и на основание чл.248 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,