Определение № 315 от 15.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на И. С. И. от [населено място] срещу решение № 104 от 09.04.2012 г. по в.гр.д.№ 160/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 212 от 16.12.2011 г. по гр.д.№ 272/2011 г. на Павликенския районен съд. С последното първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените при условията на солидарност искове на С. С. Д. срещу [фирма] и И. С. И. за сумата 7 702.80 лв., представляваща неплатена цена на доставени на дружеството рози по фактура № 8/15.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и мораторна лихва за забава в плащането й в размер на 2 029.95 лв. Ответникът по касация С. С. Д. оспорва допустимостта на касационната жалба по съображения, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Претендира разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. Вземанията, предмет на предявените искове произтичат от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. Цената на всеки от обективно съединените искове не надхвърля законоустановения минимален праг от 10 000 лв., под който постановените по тях въззивни решения са изключени от касационен контрол. В случая атакуваното решение е постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разноски на ответницата по касация не следва да се присъждат, тъй като не е доказано такива да са били направени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение