Определение № 704 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 01.09.2010г. по гр.д.№ 1359/2009г. на Пловдивски ОС, с което е оставено без уважение искането на Г. С. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по същото дело. Жалбоподателите – Г. С. М. моли да се отмени обжалваното определение като бъде освободен от заплащане на държавна такса. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема за установено следното: Частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса по частна жалба срещу определение на Пловдивски ОС. С обжалваното определение Пловдивски ОС е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса 15 лева по сметка на ВКС, тъй като не са налице доказателства, че няма средства да я заплати. Пред съда не са представени доказателства, от които да се установява липса на финансови възможности, обуславящ освобождаване от заплащане на държавна такса. При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се потвърди обжалваното определение. В случая за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса е необходимо съдът да прецени имущественото състояние, доходите, здравословното състояние, възрастта и други обстоятелства в във всеки отделен случай конкретно, не по общи критерии, а като се вземат предвид представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи. Именно липсата на доказателства не е дала основание частният жалбодател да бъде освободен от заплащане на дължимата се държавна такса. Предвид изложените съображения, съдът