Определение № 111 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2380/2008 г.

Производството е образувано по молба на Т. “М”, гр. Л., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК на решение № 970 от 19.06.2003 г. по гр.д. № 1348/2002 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., с което е отменил решението по гр.д. № 630/2001 г. на Великотърновския апелативен съд и е отхвърлил предявения от Т. “М” срещу “Н” АД ревандикационен иск относно недвижим имот- терен и сгради в гр. Л.. В молбата за отмяна молителят твърди, че мотивът на ВКС да отхвърли иска е, че не е признал кооперацията за възстановена, а е приел, че е новосъздадена, и този мотив на съда “е обезсилен” с § 27 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗК/обн. ДВ бр.41 от 22.05.2007 г./, с която разпоредба кооперацията е утвърдена като възстановена. Затова поддържа, че е налице основание по чл.303 ал.1 т.3 ГПК за отмяна на решението. В молбата са изложени и оплаквания за допуснати нарушения на чл.290 ал.2 ГПК и чл.35 изр.второ ГПК, като ВКС се произнесъл по непосочени в касационната жалба на ответника основания за неправилност на въззивното решение и като не взел предвид заявеното от първоначалния пълномощник на ответника признание на иска преди оттегляне на пълномощното му, а въз основа на изразеното становище от новия пълномощник на ответника в последното съдебно заседание приел, че има спор относно активната легитимация на ищеца. Ответникът “Н” АД, чрез пълномощника му адв. Т, е изразил становище в писмен отговор за недопустимост на молбата и претендира разноските. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че молбата за отмяна е недопустима. Съгласно чл.305 т.3 ГПК в случаите по чл.303 ал.1 т.3 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по- късно от една година от влизането му в сила. Актът за отмяна, на който в случая молителят се позовава, е Законът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, който е обнародван в ДВ бр.41 от 22.05.2007 г. Чрез обнародването му е доведен до знанието на правните субекти, вкл. и на молителя. Следователно денят на узнаване на акта от молителя е 22.05.2007 г. Молбата за отмяна е подадена на 16.04.2008 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, който е приложим в случая. Същата е процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че твърдяните в молбата обстоятелства не попадат нито в хипотезата по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, нито в някоя от другите по чл.303 ал.1 ГПК. При този изход на делото молителят следва да заплати на ответника направените за настоящото производство разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение