Определение № 188 от 08.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 159/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Р. АД Р. против определение № 46/11.02.2009 г. по в.ч.гр.д. № 100/2009 г. на Русенски ОС, с което е потвърдено определение от 9.01.2009 г. по гр.д. № 4896/2008 г. на Русенски РС, с което е прекратено производството по делото, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземания, за които се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. С обжалваното определение е прието, че искът по чл.422 ГПК е установителен, а не осъдителен. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване на определения е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий-обжалваемия интерес. Съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В случая обжалваемият интерес на частния жалбоподател е 524.22 лв., видно от исковата молба. Затова, частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът изрично не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично само от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.