Определение № 12337 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от „Стелкер“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, [жк], представлявано от управителя Р. Стоянов и е против определение № 9459 от 02 ноември 2023 г., постановено по адм. дело № 9791/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 5 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на „Стелкер“ ООД против заповед № САГ23-РА-30-279 от 05 май 2023 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено на етажната собственост на вх. А в блок 2Е, гаражни блокове 6 и 7, адрес: [жк], [улица]да премахне незаконен строеж: „Обособяване на склад № 46 в общи части“, находящ се в гаражни блокове 6Е и 7Е към блок 2Е и 4Е, изградени в УПИ ІІІ, кв. 12, м. „жилищна група Мотописта – ІІ част“ и с идентификатор на самостоятелен обект в сграда 68134.1005.134.9, гр. София и е прекратено съдебното производство. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради просрочие. Така постановеното определение е правилно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите норми. По делото е представено съобщение № 279 от 01 юни 2023 г., видно от което е, че заповедта е съобщена по реда на §4 от ДР на ЗУТ на всички етажни собственици, включително и жалбоподателя, залепено на вратата на незаконния строеж, и на информационното табло в сградата на район „Триадица“. Както правилно е установил първоинстанционният съд, в него не се съдържа указание за срока на обжалване, поради което същият следва да се счита удължен с два месеца съгласно чл. 140, ал.1 АПК, т.е. вместо до 15 юни 2023 г., срокът се удължава до 15 август 2023 г. Жалбата е подадена до съда чрез административния орган на 02 октомври 2023г., следователно е просрочена. Противно на твърденията в частната жалба, че съобщение № 279 от 01 юни 2023 г. не представлява надлежно уведомяване на жалбоподателя за цитираната заповед, видно от молба на жалбоподателя от 31 октомври 2023 г., същият посочва, че е получил копие от заповедта на 15 юни 2023 г. От посоченото следва, че към 15 юни 2023 г. процесната заповед е съобщена на частният жалбоподател, той е бил запознат със съдържанието й, като на 27 юни 2023 г. същият е подал молба до главния архитект на София във връзка със съобщение № 279 от 01 юни 2023 г. относно горепосочената заповед, в която излага съображения срещу констатации в заповедта, които според него не са верни, както и срещу начина на връчването й. Правилно съдът е счел, че посочената молба няма характера на жалба до съда, както и, че с оглед изтеклият срок за обжалване, по същество представлява искане за възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК. Главният архитект на СО е отхвърлил искането със свое писмо от 15 септември 2023 г., като същото не е оспорено пред съда. Следователно при връчване на процесната заповед на 15 юни 2023 г., срокът за оспорването й е изтекъл на 29 юни 2023 г., т.е. жалбата от 02 октомври 2023 г., подадена три месеца по-късно е далеч извън законоустановения срок за обжалване на административния акт. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав