Определение № 79 от 27.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. С. А. и В. С. А.-двамата от[населено място], чрез процесуалния си представител- адвокат П. против въззивно решение от 20.04.2010г. по гр.д. № 9078/2009г.на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 2.07.2009г. по гр.д.№9211 по описа за 2008г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от П. С. А. и В. С. А. против [фирма][населено място] с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000лв.-неустойка за забава по предварителен договор от 31.02.2005г.за покупко-продажба и изработка на недвижим имот,предявен като частичен от цялата сума – 42 672лв.за периода 1.05.2006г.-7.12.2007г.и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставените два въпроса -за задължението на съда да приложи нормата на чл.130 от ГПК/отм./ в случаите,когато приема,че иска е основателен,но е не е установен размера му и за това-дали –с оглед интереса на кредитора -неизпълнението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определения срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16- пред вид липсата на годен обект за ползване /по смисъла на чл.261 от ЗЗД/може да се приравни на пълно неизпълнение на поетото задължение.Вторият въпрос се поставя с оглед преценката за начина,по който следва да се изчислява дължимото обезщетение.Позовава се на общо пет решения/с незадължителен характер/ на ВКС. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд,тълкувайки волята на страните,изразена в сключения договор е приел, че задължението,чието неизпълнение уговорената неустойка обезпечава е това по т.11 от договора.Пред вид срочния му характер и установения факт,че дължимия резултат не е престиран на падежа-съдът е счел,че е налице „неточно изпълнение във времеви аспект”от страна на длъжника за периода 1.05.2006г.-8.05.2007г.Независимо от това е отхвърлил иска с мотива,че ищецът не е ангажирал доказателства „за стойността на останалите неизвършени строителни дейности”.Счел е за несъотносимо/поради мораторния характер на уговорената неустойка/ възражението за това,че допуснатата забава-с оглед интереса на кредитора следва да се приравни напълно неизпълнение. При така изложените мотиви- поставените от касатора въпроси–за приложимостта на нормата на чл.130 от ГПК/отм./ и за начина,по който следва да се определи дължимото обезщетение- са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. Първият от тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в посочените от касатора решения № 1379 от 30.07.2002г.по гр.д.№ 1710/03г. и №405 от 20.05.2009г.по гр.д.№ 5069/07г.-двете на ІІІг.о. на ВКС,съгласно които- когато искът е установен по своето основание, съдът не може да отхвърли,а следва да определи размера му съгласно нормата на чл.130 от ГПК/отм./,понастоящем-чл.162 от ГПК-по своя преценка или със заключение на вещо лице. С оглед на изложеното и съгласно даденото разяснение в т.3 от ТР №1/2010г.-следва да се приеме,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 във връзка с така поставения въпрос и да се допусне касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи,че вторият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като решаването му изисква тълкуване на закона и волята на страните,изразена в сключения договор,съобразно конкретните факти по делото и ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а така също ще спомогне да се изясни смисъла на нормата на закона. С оглед на изложеното, като счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение