Определение № 615 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 55/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. С решение от 12.07.2010 г. по гр.д. № 267/2010 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда Е. АД-С. да заплати на С. А. Щ. и М. А. Щ. от П. по 2 000 лв. на всеки от тях, на основание чл.226,ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им при ПТП, ведно със законната лихва и разноски., 2. Оставя в сила решение от 14.02.2010 г. по гр.д. № 132/2008 г. на СГС в останалата част, с която са отхвърлени исковете до предявените размери по 100 000 лв. за всеки от тях. Против решението са подали жалби всички страни. Ищците го обжалват в частта, с която исковете са отхвърлени. Ответното АД го обжалва изцяло, но правният му интерес се ограничава до частта с която исковете са уважени. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците в молба, която съдържа елементите на касационна жалба и изложение, се твърди, че тъй като липсва адекватно съпоставяне на моралните вреди от загубата на баща с еквивалентно на същите обезщетение, е налице противоречие с практиката на ВКС-ППВС 4/68 г. във вр. с опр. № 361/30.06.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ІІ т.о., а практиката на съдилищата е присъждане на по-високи обезщетения. Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е по-скоро фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. По въпросът за справедливостта има задължителна практика. Съгласно ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението-стр.3 от мотивите на въззивното решение. Определенията по чл.288 ГПК и невлезлите в сила съдебни решения, /в случая са приложени такива на СГС и САС/, не могат да обусловят приложно поле на касационно обжалване. Ответникът застраховател в приложение, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, твърди, че решението е в противоречие с ППВС 4/61-р.ІІІ, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди родители, изоставили децата си, и обратно. В същия смисъл било и представеното и Р № 1235/15.11.79 г. по н.д. № 1125/79 г. на ІІІ н.о. Твърдяното противоречие по т.1 и противоречиво решаване по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК не е налице. Няма данни за изоставяне на децата от починалия баща по смисъла на ППВС 4/61 г.-лишаване от родителски права, даване за осиновяване и др. Представеното Р на ІІІ н.о. касае друг въпрос за отношения между съпрузи при подадена от единия искова молба за развод. По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.