Определение № 3969 от 12.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 11603/20.06.2025г. на ответника Т. Б. Д. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 2985/10.06.2025г. в частта за разноските чрез присъждане на такива, сторени пред въззивния съд и касационната инстанция. Молителят представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването на разноските. Насрещните страна по молбата – ищците Т. Г. К. и Й. Г. К., възразяват срещу искането като недопустимо и неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248,ал.1 ГПК. С постановеното по делото определение № 2985/10.06.2025г. не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивния съд, с което частично е било отменено определение на първата инстанция по чл. 248 ГПК и на ответника са присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение по прекратеното исково производство. Касационната инстанция е разгледала своевременно направеното /с отговора на частната касационна жалба/ искане на ответника за присъждане на разноски в частното касационно производство и е постановила, че такива не му се следват независимо от изхода на спора предвид съществото на последния. Интересът в производството по чл. 248 ГПК е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК / в тз. смисъл определения № 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО, № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО, № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО, № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО, № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО, № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО/. В тази връзка заявеното с процесната молба от 20.06.2025г. искане е не за допълване на определението, а за неговото изменение. Като такова същото е недопустимо, предвид разрешението на т.9 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС - молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК своевременно, което в случая е до постановяване на определението на касационната инстанция. Обстоятелството, че определението е постановено в закрито заседание, на което се позовава молителят, е ирелевантно - списъкът по чл. 80 ГПК е следвало да бъде представен с отговора на частната касационна жалба, с който е направено и искането за присъждане на разноски. Отделен е въпросът, че сторените в частното въззивното производство разноски не са предмет на настоящото касационно производство и съответно произнасянето за тях е извън компетенциите на касационната инстанция. Воден от горното, съдът