Определение № 5349 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. чрез пълномощник адв. В. Т. срещу решение № 974 от 28.08.2023г по в. гр.дело № 700/2022г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №224 от 07.02.2022г. по гр.д. № 5930/2021г. на БРС и потвърждаване на решението в осъдителната му част по отношение на касатора Н. С. С.,е уважен иск на Т. С. Х. по реда на чл.422 ГПК като е признато за установено нейно вземане за неустойка в размер на 12 000 евро, дължима на основание споразумение между страните от 09.06.2019г и претендирана в този размер за периода 04.06.2020г до 30.06.2012г ,заедно със законната лихва от 06.07.2021г ,предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410ГПК от 07.07.2021г, по ч.гр.д №4865/2021г на БРС. Въззивният съд е приел че се дължи в претендирания размер неустойка ,уговорена в чл. 2, т.3 от споразумение с дата 09.06.2019г. Задължението е поето от ответника Н. С. за да обезпечи гаранцията, която дава на ищцата като купувач на права по сключен предварителен договор за прехвърляне на самостоятелен обект в новострояща се сграда,че обектът ще получи разрешение за въвеждане в експлоатация до 6 месеца от датата на прехвърляне на собствеността ,което прехвърляне предвид споразумението,е осъществено с нот. акт №13 от 30.07.2019г на нотариус И. Ж..Клаузата за неустойка предвижда обезщетението при забава да е 500 евро месечно за първото шестмесечие на забавата ,т.е след изтичане на срока от 6 месеца, броен от сделката, до изтичането на една година, а при забава повече от година неустойката се удвоява за всяка следваща година.Като обезпечение е договорено да се разкрие специална банкова сметка /чл.2т.4 от споразумението/ с внасяне на сума от 6000 евро,за което са се задължили освен ответника С. като физическо лице, така и представляваните от него към този момент дружества„АНГАРА ГРУП-1”ЕООД и „АСАНА-СТРОЙ” ЕООД. Въззивният съд е приел ,че двете дружества не са поели претендираната с иска / и според издадената заповед за изпълнение/ солидарна отговорност за плащане на неустойката. Исковата претенция обхващаща период от 13 месечни обезщетения ,две от които по 500 евро, останалите по 1000 евро,дължими в следствие на забава за въвеждане в експлоатация на сградата,нах. се в [населено място], [улица]. Ответникът е бил управител на дружеството –изпълнител „АНГАРА ГРУП-1”ЕООД ,между ищцата и другото представлявано от ответника дружество са постигнати договорености за прехвърляне на ид. части от право на собственост върху друг имот,с предварителен договор от 09.06.2019г,като връзката му със споразумението от същата дата според въззивния съд не дава основания на ответника да твърди ,че го е сключил при крайна нужда и явно неизгодни условия и че поради заплаха да пропаднат дълги и сложни преговори ,за него били налице основания по чл. 27 ЗЗД, вр чл.30 и чл.33 ЗЗД.Преклудирано е и основанието за ответика да възразява,че споразумението е унищожаемо. Възражението,че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави също е прието за неоснователно. Ответникът е бил управител на дружеството –изпълнител на строежа „АНГАРА ГРУП-1”ЕООД,именно от това дружество зависи въвеждането на обекта в експлоатация и не противоречи на добрите нрави ,че той е поел задължение да отговаря спрямо ищцата за причинените й вреди в лично качество ,чрез процесната неустойка.Въззивният съд се е позовал на разясненията в ТР №1/15.06.2010г по тълк.д№1/2009 ОСТК,че принципът на справедливостта и закрила на всеки признат от закона интерес не е накърнен в конкретния случай към момента на сключване на договора, която преценка не е към последващ момент.По неустойката отговаря единствено ответника Н. С.,като последователно са разгледани възраженията на последия ,направени с отговора на исковата молба и като жалбоподател.Обсъдени са представени доказателства за други уговорки при прехвърляне на вещни права,каквито са и твърденията на ответника.В тази връзка е съобразявано естеството на задължението което се обезпечава с неустойка,дали е обезпечено с други правни способи, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнение -тези критерии според цитираната задължителна за съдилищата практика въззивният съд е посочил за приложими при извода ,че не е накърнен принципа на справедливост и не е налице нееквивалентност на престациите в конкретния случай,не е налице противоречие със закона и добрите нрави предвид целта на настоящата уговорка за неустойка. Прекомерността й не я прави a priori нищожна .Задължението безспорно не е изпълнено. В обжалваното решение е посочено,че пред въззивната инстнация не е предмет на спор констанацията, че след получаване на съобщението за заповедта за изпълнение по ч. гр.д №4865/2021г на РС–Бургас, на 16.07.2021г са депозирани 3бр. възражения от тримата ответници по делото – Н. С., „АНГАРА ГРУП-1”ЕООД и „АСАНА-СТРОЙ” ЕООД с идентичното изявление ,че сумата не се дължи. В тази връзка въззивният съд изрично е посочил ,че ответника Н. С. не е направил изрично възражение за прекомерност, съответно за намаляване на неустойката по смисъла на чл. 92,ал.2 ЗЗД ,поради което съдът не може да разглежда служебно този въпрос. Касаторът С. поддържа в касационната жалба ,че уговорката за неустойка е нищожна и въззивният съд неправилно е приел обратното. Изтъква се оплакване ,че съдилищата не са взели предвид направеното изрично възражение за прекомерност на процесната неустойка,не са обсъдили дали има такова във възражението на касатора в заповедното произдводство,от него като физическо лице. В приложеното съм жалбата изложение ,като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с т.11а от ТР №4 от 18.06.2014г по тълк.д№4/2013г ОСГТК по въпроса: длъжен ли е съдът да обсъди направено във възражението по чл. 414а ГПК изрично възражение за прекомерност на неустойката от ответник – физическо лице ,ако същото не е преповторино в отговора на исковата молба. На следващо място е формулиран въпроса дали при направено изрично възражение за нищожност на клауза за неустойка ,според която размерът на същата се удвоява без ограничение всяка година ,съдът е длъжен да изложи мотиви дали и защо в конкретния по делото размер същата е валидна или нищожна и поначало дали подобна клауза независимо от конкретния размер следва да бъде преценена от съда дали противоречи на закона и добрите нрави. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като въззивният съд не е мотивирал решението си ,което е в противоречие с ТР №1 от 09.12.2013г на ОСГТК; не се е съобразил с формирана практика на ВКС ,че уговаряне на неустойка 1.5% на ден при липса на краен предел е нищожна(цитира се решение по гр.д №788/2003г на ТК),в случая спорзумението предвижда удвояване размера на неустойката за всяка следваща година ,поради това клаузата е следвало да се приеме за нищожна и този въпрос по чл. 92, ал.2 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Постъпил е отговор от Т. С. Х., чрез адв. Др.Д., в който се обръща внимание на съдържанието на трите депозирани възражения по чл.414 ГПК при входирането им в съда на една и съща дата .То е идентично,което обстоятелство се илюстира с преписи от тях. Съответно е на констатациите на въззивния съд в решението,че възражение за прекомерност на неустойката липсва и при тримата ответници. Липсва и относимо поставен въпрос ,като твърденията на касатора са неверни. Въззивният съд е приложил съответно разясненията в ТР №1/15.06.2010г по тълк.д№1/2009 ОСТК.Позоваването от касатора на решение на ТК, което не е конкретизирано по начин, позволяващ справка за съдържанието му и без да е приложено към изложението, е некоректно.Претендират се разноски по списък. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Приключилото ч.гр.д №4865/2021 на Бургаски РС – заповедно производство е приложено в цялост от първоинстанционния съд след приключването му,взето е предвид от въззивния съд и по него липсва депозирано възражение по смисъла на чл.414а ГПК, както се постулира във въпроса. И тримата ответници в процеса на направили възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК ,че не дължат изпълнение на вземането, както е констатирал и въззивния съд. Възраженията са на попълнени бланки,трите подписани от ответника –своето възражение същият е подписал в лично качество ,другите две като представител на посочените дружества.Находка като добавения неизвестно кога (и от кого) ръкописен текст на лист 20 от описа по ч. гр. 4865/2021г на РС Бургас„ изрично възразявам за прекомерност на претендираната неустойка ”,сочи като дописан попълнения електронно формуляр на възражението по чл.414 ГПК, след като документът вече е депозиран в съда с вх.№11612/16.07.2021г, с подпис на подателя Н. С. С.. Тази добавка съдилищата не са отнесли към съдържанието на възражението,било защото добавения ръкописно текст не го е имало до приключване на устите състезания по делото,или предвид правилото на 178,ал.2 ГПК.И в двата случая приетото от съда ,че възражение за прекомерност на неустойката не е направено от ответника С. и липсва включително във възражението му по чл. 414 ГПК, не подлежи на проверка в тази фаза на производството пред ВКС .Процесуалният ред не допуска писмените изявления на страните с процесуално или материалноправно значение да бъдат дописвани след като вече са депозирани по делото и не обвързва съда да зачита ефекта на подобни добавки. Формулираният в изложението първи въпрос предпоставя констатиране на фактически различни от възприетите в решението обстотоятелства по съдържанието на един депозиран документ с добавки, основава се на противоположни на направените от съда констатации по факти с процесуално значение и повдигането му не отговаря на общо изискване в чл. 280,ал.1 ГПК за относимо поставен,обуславящ за изводите по решението правен въпрос,съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК. Не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос,който защитата на касатора основава на фактическа обстановка,различна от възприетата в решението. Вторият въпрос на касатора съдържа тезата за липса на мотиви по възражението за нищожст на клаузата за неустойка,след като в процесното споразумение е уговорено нарастване на неустойката в двоен размер за всяка следваща година на забавяне при въвеждане на обекта в експлоатация.Твърдението във въпроса, че няма мотив на съда защо неустойката е валидна или нищожна, също не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, поради което не е отговорено на общите и специални изисквания в чл. 280,ал.1 ГПК при обоснова на исканото допускане до касационно обжалване.Бургаски окръжен съд е отговорил на тезата на защитата с позоваване на критеиите,разяснени в ТР №1 от 15.06.2010г на ОСТК на ВКС,относими към установените факти по делото и приложени към тях.Като е изтъкнал,че в случая неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,а прекомерността й не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, въззивният съд не е обективирал противорачие с цитираната от защитата задължителна за съдилищата практика на ВКС. Изложил е мотиви във връзка със релевираното от ответниците възражение за нищожност на клаузата за неустойка, с което е упражнил решаваща дейност като съдебна инстанция по съществото на спора съгласно ТР № 1 от 09.12.2013г.по тълк.д.№ 1/2013г.ОСГТК. Несъгласието на касатора с правните изводи на съда само по себе си не е основание за допускане на касационна проверка на решението. За да се стигне до проверка по правилността на решението и разглеждане оплакването за необоснованост, на първо място, следва да се формулира правен въпрос, произнесен с решението и обусловил решаващите изводи на съда, а в изложението не е формулиран такъв въпрос. Следва да присъдят разноски на ответницата по жалбата, в размер на 2500 лева за адвокатска защита, при платено в брой адвокатско възнаграждение в този размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.