Решение № 228 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 253/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Л” О. срещу разпореждане № 21 от 10.032009 г. по преписка вх. № 3* от 25.02.2009 г. на ВКС, с което е върната частната жалба на „Л” О. срещу определение № 30 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на ВКС, II г.о. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и се моли то да бъде отменено. Ответникът Н. Г. М., действащ като ЕТ „Н” оспорва частната жалба. Ответникът О. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното разпореждане е върната като недопустима частната жалба на „Л” О. срещу определение № 30 от 23.01.2009 г. на ВКС, Второ г.о. по гр.д. № 4* от 2008 г., с което съдът се е произнесъл на основание чл.288 от ГПК по допустимостта на подадена касационна жалба, като е прието че това определение не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само онези определения на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или за които в закона изрично е предвидена възможност за обжалване. В случая, опредението на ВКС от 23.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. е определение по чл.288 от ГПК, за което в закона не е предвидена възможност за обжалване. Това определение не е преграждащо хода на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради следното: Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК са онези определения на съдилищата, с които се спира или се отказва да бъде възобновено дело, с които делото се прекратява поради липсата на процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка за надлежното съществуване или упражняване на правото на иск или с които се връща като недопустима или нередовна въззивна или касационна жалба /в този смисъл е т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/. Определението на ВКС по чл.288 от ГПК няма такъв характер. С него касационната инстанция се произнася и извършва самостоятелна преценка на допустимостта на касационно обжалване на въззивно решение с оглед въведените с чл.280, ал.1 от ГПК нови изисквания. Тези изисквания не касаят процесуални въпроси, относими към гарантиране упражняването на правото на иск или правото на жалба, а касаят спора по същество- дали с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката, дали в обжалваното решение е разгледан и решен такъв съществен въпрос, се прави от състава на ВКС, пред когото делото е висящо, и тази негова преценка не подлежи на инстанционен контрол от друг състав на ВКС. Поради това правилно с обжалваното разпореждане е върната като недопустима частната касационна жалба на „Л” О. срещу определението на ВКС по чл.288 от ГПК, постановено по гр.д. № 4* от 2008 г. Поради гореизложеното, настоящият състав на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия