Определение № 848 от 17.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 802/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Т.” ООД чрез управител Б., приподписана от адвокат Л. срещу решение № 467/12.05.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по т.д. № 176/2010 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както и че допускането на касация ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата не взима становище. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Хасковски окръжен съд /ХОС/ е сезиран с молба от „Т.” ООД за обявяване на неплатежоспособност на „К.” ООД и откриване производство по несъстоятелност, поради неплащане на изискуемо парично вземане по търговска сделка. ХОС е уважил молбата, а П. е отменил решението му и е постановил друго, отхвърлящо молбата като неоснователна. П. е приел, че от представените пред него писмени доказателства е установено плащане на задължението на молителя, извършено преди датата на първоинстанционното решение, което не е взето предвид от тройната ССЕ и за което ответникът е правил възражения. Това плащане не е съобразено от ХОС, независимо от разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК. При съобразяването на това плащане, П. е приел, че не са налице основанията на чл.607а и чл.608 ал.1 и ал.2 ТЗ за обявяване неплатежоспособност на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът в изложението си не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а визира крайния резултат по делото – отхвърляне на молбата му за обявяване на неплатежоспособност на „К.” ООД и откриване производство по несъстоятелност. Прави довод за позоваването от П. на чл.235 ал.3 ГПК, което било в противоречие с доказателствата по делото, с практиката на ВКС и обуславя допускането на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Като допълнителен критерий за противоречие с практика на ВКС се сочи решение № 29/08.02.2008 г. на ВКС по т.д № 537/2007 г., но това решение няма обективна идентичност с казуса по настоящото дело - и двата казуса касаят спор за неплатежоспособност, но при съвсем различни обстоятелства във връзка с имущественото състояние на длъжниците, задължения към кредиторите–молители и доказване на плащания на задълженията. Съображения за наличие на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени, а само препращането към текста на разпоредбата не е основание да се приеме наличието й. При липсата на формулиран въпрос и липса на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на П.. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: