Определение № 429 от 07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 385/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на М. С. Н. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 60 от 09.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 46/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение на Плевенски окръжен съд от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 922/ 2010 г., с което е отхвърлено искането на М. Н. за привличане на трето лице. В частната жалба са изложени твърдения, че определението, с което се отхвърля молба по чл.219 ал.1 от ГПК, прегражда развитието на делото, поради което може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл.274 ал.3 от ГПК. Поради това жалбоподателката моли определението, с което молбата й е оставена без разглеждане, да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – О. у. „В. Л.”, [населено място] – не взема становище. Съдът, след като обсъди направените доводи, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна. Определението, с което съдът отказва да привлече трето лице като помагач на някоя от главните страни по делото, не е преграждащо, нито дава разрешение по същество в производството. То може да бъде обжалвано пред въззивния съд, но не и по касационен ред. Актът на въззивния съд, с който се произнася по частна жалба срещу отказ за привличане на трето лице, е окончателен и не подлежи на контрол. В този смисъл е трайната практика на ВКС, част от която е цитирана и в обжалваното определение. Жалбата срещу този съдебен акт се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд