Определение № 361 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1567/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. А. Г. и Г. С. Б. срещу решение № 169/21.01.2019 г. по в. т. д. № 2896/2018 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 1065/07.05.2019 г. и решение № 2371/30.10.2019 г., с което е отменено решение № 28/04.01.2018 г., постановено по т. д. № 1519/2013 г. на Софийски градски съд, в частта му за отхвърляне на предявените от „Тагео таймс“ ООД срещу „Дедалос“ ООД и Г. С. Б. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, и е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от „Тагео таймс“ ООД срещу „Дедалос“ ООД и С. А. Г. искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В подадените касационни жалби се излагат твърдения, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд неправилно е приел липса на достоверна дата по отношение на предварителните договори, сключени от ответниците по исковете през 2008 г., както и, че неправилно е приложил правилото на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Отделно от това, въззивният съд не е оценил правилно събраните по делото доказателства.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че същото е очевидно неправилно. Формулирани са следните общи и за двамата касатори въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Следва ли при преценката си за наличие на предпоставките на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД въззивният съд да съобразява логическите правила?“

2. „Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?“

Формулирани са твърдения, че по първия въпрос въззивният съд е процедирал в отклонение от приетото в т. 12 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, а вторият е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV ГО, както и решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. на ТК, I ТО.

В изложението на касационни основания, депозирано от С. Г., е поставен и въпросът:

3. „Може ли да се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД разширително?“

Сочи се, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 13/19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС.

В изложението на касационни основания, депозирано от Г. Б., са поставени и въпросите:

4. „Длъжен ли е съдът да приложи последиците на недоказването съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест?“

5. „Следва ли при доказване на знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД у ответника приобретател с косвени доказателства същите да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на тях да бъдат установени поредица от факти и обстоятелства, които в тяхната взаимна връзка да доведат до категоричен извод за наличие на основния факт – знание за увреждане?

6. „Означава ли свободата при преценка на доказателствата, установено в чл. 12 ГПК произволно формиране на убеждение?“

Твърди се, че четвърти въпрос е разрешен в противоречие с решение № 269/19.12.2013 г. по гр. д. № 654/2012 г. и решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. Пети въпрос е разрешен в отклонение на решение № 189/17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на II ГО на ВКС, а шести въпрос е в противоречие с решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. на ТК, I ТО, както и решение № 177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г., ГК, III ГО

От касаторите е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Тагео таймс“ ООД е депозиран отговор. С него се излагат твърдения, че оплакванията в касационните жалби и релевираните основания за допускане до касация в голяма степен се припокриват. Изтъкват се мотиви, че поставените в изложението на касационни основания въпроси не покриват критериите за достъп до касация, а се отнасят до правилността на решението, постановено от Апелативен съд София, и са свързани с несъществуващи процесуални нарушения на съда. С отговора се претендира присъждане на разноски по представен списък в изпълнение на чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационните жалби отговарят на изискванията за редовност, подадени са от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явяват процесуално допустими.

За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че предявените от „Тагео таймс“ ООД срещу „Дедалос“ ООД, С. А. Г. и Г. С. Б. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД са основателни и доказани по отношение на сделките, обективирани в нотариален акт № 79/04.12.2012 г. относно ап. А1 и мазе № 1, в нотариален акт № 91/06.12.2012 г. относно подземен гараж паркомясто Р10, нотариален акт № 78/04.12.2012 г. относно апартамент № А2 и мазе № 2, както и нотариален акт № 90/06.12.2012 г. относно подземен гараж паркомясто Р11. Въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съд относно наличието на увреждащи сделки спрямо ищеца при прехвърляне собствеността върху апартамент А1, мазе № 1 и подземен гараж паркомясто Р10 като е счел за неоснователни въведените от ответниците възражения, че сделките са сключени в изпълнение на предварителен договор преди възникване на вземането в полза на ищеца. До същия извод е стигнал и по отношение на сделките, касаещи апартамент № А1, мазе № 2 и паркомясто Р11. Преценил е, че предварителните договори нямат достоверна дата спрямо ищеца „Тагео таймс“ ООД и не могат да му се противопоставят. При анализ на събраните по делото доказателства е установил, че ответниците са имали предварителни договори, но само за апартаменти №№ 19 и 20 и паркоместа Р12 и Р13. Въззивният съд е приел за доказано наличието на знание за увреждане на кредитора „Тагео таймс“ ООД от страна на длъжника „Дедалос“ ООД чрез неговия управител А. С. Г., както и по отношение на ответника С. А. Г., за който е приложил презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. За наличието на знание относно увреждащия характер на прехвърлителните сделки по отношение на Г. Б. съдът е кредитирал и анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателствата, установяващи близки отношения между нея и С. Г., респективно неговия баща като управител на „Дедалос” ООД, ипотекирането на имот, за който Б. и „Дедалос“ ООД са договаряли /а именно апартамент № 20/ в полза на „ОББ“ АД с цел финансиране на извършвано от „Дедалос” ООД строителство, изнасяне на този имот на публична продан, както и свидетелските показания, че Г. Б. и С. Г. са подписали предварителни договори с „Дедалос“ ООД към 2008 г., но само за по един апартамент, а не за по два, както е посочено в ангажираните от ответниците доказателства.

Изложените основания за достъп по касация не са налице.

С новосъздадената през 2017 /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице очевидна неправилност на атакуваното в настоящото производство решение. В консолидираната практика на ВКС се приема, че очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два въпроса, с които се обосновава достъп до касация, са предпоставени от некоректно изложените твърдения за изводи на въззивния съд, каквито в действителност не са обективирани в мотивите на атакуваното пред настоящата инстанция решение. Изопачавайки мотивите на апелативния съд, касаторите твърдят, че в тях, от една страна, е прието между ответниците да липсват сключени предварителни договори на датите 15.08.2008 г. и 18.04.2018 г., а от друга страна, е прието, че все пак съществуват такива договори, сключени през същата година. С това твърдение се мотивира нарушение правилата на логиката и необсъждане на възражения за извършено плащане по съществуващи предварителни договори от 2008 г. В действителност въззивният съд не е отрекъл изобщо съществуването на предварителни договори между страните, сключени през 2008 г., а е отрекъл съществуването на такива договори, сключени през 2008 г. с предмета, твърдян от ответниците, а именно – продажба на по два апартамента и паркоместа в полза на Г. и Б.. Съдът е приел, че предварителни договори е имало и по тях е извършвано плащане, но за апартаменти №№ 19 и 20 и паркоместа Р12 и Р13, а не и за апартаменти №№ А1 и А2 и паркоместа Р10 и Р11, каквато е защитната теза на ответниците. Достъп до касация не може да бъде обоснован с материално правни и процесуално правни въпроси, които не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, поради което следва да се приеме, че така поставените въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което няма основание да бъде обсъждан допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практика на ВКС.

По третия въпрос следва да бъде посочено, че той е релевантен и по него са формирани изводи на решаващия съд в атакуваното въззивно решение, поради което е налице общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не налице, обаче, соченият допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като практиката, на която се позовава касаторът Г., е формирана при анализ на факти, различни от установените по настоящото дело. Апелативен съд София не се е отклонил от практиката, формирана от настоящата инстанция по приложението на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, с която се приема, че знанието за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е налице, ако физическите лице от състава на съответния орган на юридическо лице длъжник или съответните отговорни служители знаят за това. Цитирал е относимите към случая решения, към които следва да се добавят и служебно известните на състава решение № 18/31.03.2009 г. по т. д. № 214/2008 г. на ТК, II ТО и решение № 535/13.09.2010 г. по гр. д. № 1224/2009 г. на ГК, III ГО. С оглед родствената връзка между управителя на „Дедалос” ООД и третото лице купувач С. А. Г. /връзка между баща и син/ Апелативен съд София е приложил презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

Поставените под номера четири, пет и шест въпроси всъщност касаят проверка правилността на постановения съдебен акт и не представляват основания за допускане до касационен контрол, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК. В тази фаза на преценка подлежат само правните изводи на съда, изведени в обжалвания акт. Въззивният съд е анализирал всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и е преценил, че макар някои от тях да са косвени, в своята взаимна връзка установяват факта на знание у ответницата Б. относно увреждащия характер на предварителния договор и сключените в по – късен момент окончателни такива с предмет А2, мазе № 2 и паркомясто Р11. Дали фактите правилно са установени и доказателствата правилно интерпретирани е въпрос, който не може да бъде разглеждан в настоящата фаза от производството.

Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

При изхода на производството пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касационната жалба „Тагео таймс“ ООД следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски, за които са представени доказателства. Същите възлизат в размер на 8 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС