Решение № 280 от 05.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. Х., град С., подадена от пълномощника и адвокат Д, срещу разпореждане от 09.03.2010 г. по гр. д. №992/2007 г. на Софийския градски съд, с което е върната касационната и жалба срещу решение №234 от 11.07.2008 г. по гр. д. №992/2007 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок жалбоподателката не е отстранила нередовностите на касационната жалба - да приложи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. Съобщението с указанията е връчено на пълномощника на жалбоподателката - адвокат М, която е упълномощена да води делото до окончателното приключване във всички инстанции – пълномощно от 05.02.2008 г. Тя е получила съобщението като е отбелязала, че няма връзка с клиента. Съобразно разпоредбата на чл.47, ал.2 ГПК /отм./ /сега чл.51, ал.3 ГПК/ това отбелязване не засяга редовността на връчването, тъй като няма нито оттегляне на пълномощното, нито отказ от пълномощие. След като жалбоподателката не е отстранила нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.