Решение № 9283 от 28.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2015 г.

Решение № 9283 от 28.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Красимир Василев Гаджоков от гр. Добрич срещу Решение № 1534-НР/22.08.2015 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ относно регистрацията на инициативни комитети, партии и коалиции в ЦИК за участие в информационно-разяснителната кампания в подкрепа на въпроса на националния референдум или на алтернативната позиция при едновременно произвеждане на избори за общински съветници и за кметове на 25.10.2015 г. Решението е обжалвано в неговите части, а именно: 1. в частта му по т. II, подточка 10, буква "е" - "Към заявлението за регистрация инициативният комитет представя: списък, съдържащ имената, единния граждански номер, постоянен адрес в Република България към 10 август 2015 г. (населено място, улица и номер) и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на инициативния комитет в подкрепа на референдума (Приложение № 37-НР от книжата за произвеждане на национален референдум) и 2. в частта му по т. II, подточка 4 - "Инициативният комитет се състои от не по-малко от 21 членове, които притежават избирателно право по чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България и имат постоянен адрес на територията на Република България към датата на насрочване на националния референдум (10 август 2015 г.). В жалбата се излагат твърдения обуславящи основания за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че е налице неравностойно третиране на инициативните комитети, участващи в информационно-разяснителната кампания, спрямо политическите партии, участващи в нея. Счита също, че е достатъчно вписването на ЕГН на хората, подкрепили инициативния комитет и не е необходимо събирането на допълнителни лични данни от тях, като постоянен адрес. Навеждат се доводи срещу вписването на ЕГН на членовете на инициативния комитет. Твърди се противоречие между атакуваното решение и Приложение № 37-НР от книжата за произвеждане на националния референдум, тъй като е предвидено участие на всеки един гласоподавател само в един инициативен комитет. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. В съдебно заседание, чрез представляващия жалбоподателя адв. Кънчев, се излагат допълнителни съображения, които с оглед характера и сроковете на обжалване, се приемат като подробни писмени бележки. Ответникът - Централна избирателна комисия, представлявана от члена на комисията Мария Бойкинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на ЦИК по изложени съображения в съдебното заседание. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 1534-НР от 22.08.2015 г. на основание чл. 16, ал. 2 и 3 и § 2 от ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 10, буква "а", т. 13, б. "а" и "б", чл. 132 - чл. 137, ал. 1, чл. 138 - чл. 145, ал. 1, чл. 151, ал. 3, чл. 152, ал. 1, буква "а", чл. 153 - чл. 155, ал. 1, чл. 320 от ИК, ЦИК е приела решение относно условията за регистрация на инициативни комитети, партии и коалиции в Централната избирателна комисия за участие в информационно-разяснителната кампания в подкрепа на въпроса на националния референдум или на алтернативната позиция при едновременно произвеждане на избори за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г. Видно от данните по административната преписка, на състоялото се заседание на Централна избирателна комисия от 22.08.2015 г., обективирано в протокол № 225, при осъщественото гласуване от 11 членове на ЦИК, "за" предложения проект са гласували поименно всички. Решението е прието. Неоснователен е доводът, че решението на ЦИК е немотивирано. На заседанието се е провело обсъждане и този протокол на ЦИК, който е колективен орган, представлява част от обжалваното решение и следва да се приеме като мотиви. ЦИК е съобразила решението си с разпоредбата на чл. 153 от ИК, предвид на която инициативният комитет представя заявление за регистрация, подписано от всички членове на комитета, в което се посочват: 1. имената, единният граждански номер (личен номер) и постоянен адрес (адрес на пребиваване) на избирателите; 2. имената, единният граждански номер (личен номер) и адрес на кандидата, за който се създава инициативният комитет; 3. искане за регистрация на инициативния комитет за участие в изборите; 4. адрес, телефон и лице за контакт. Събразно изискването на чл. 51 от ЗПУГДВМС подписката е придружена от списък с имената, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакти. ЦИК е мотивирала прилагане на правилата за регистрация на инициативен комитет за участие в изборите за президент и вицепрезидент, поради това, че този избор е от национално значение и най-много се доближава до националния референдум. Позовала се е на разпоредбата на чл. 320 от ИК. В разпоредбата на чл. 249 от ИК при регламентиране на изборите за народни представители се говори за многомандатни избирателни райони, които да съвпадат с териториалното разпределение на страната по области и райони, а в разпоредбата на чл. 313 от ИК, където са регламентирани изборите за президент се говори за едномандатен избирателен район. Организацията по провеждане на национален референдум предполага разпределяне на територията на едномандатен избирателен район, поради което е извършено приравняване на допитването при национален референдум с това при провеждане на президентски избори, тъй като се касае за въпрос от национално значение. ЦИК в тези случай е компетентна да регистрира инициативния комитет, броят на избирателите е 2500, докато при народни представители е на места не по-малко от 1000, т. е. не се постига целта на инициативния комитет, който да разясни кампанията по националния референдум с този по регистрацията в изборите за народни представители. В тази връзка ЦИК се е произнесла с решение, което не е обжалвано и е влязло в сила, което го прави задължително по прилагането му. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗПУГДВМС, право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума, а според чл. 48, ал. 1 от същия закон, национална и местна гражданска инициатива се извършват чрез подписка, като според чл. 5, ал. 2 внасянето й в съответния орган на изпълнителната власт е придружено със списък с имената, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакти. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя за необосновано събиране на лични данни. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗПУГДВМС в подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети, като при едновременно произвеждане на национален референдум и избори, какъвто е настоящият случай, то партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите, могат да ползват регистрацията си при информационно-разяснителната кампания за произвеждане на националния референдум. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в решението си ЦИК неправилно е изравнил изискванията към инициативните комитети с тези на политическите партии. Законодателят ясно е заложил условията за регистрация на инициативни комитети, както и необходимите документи и тяхното съдържание, които следва да съдържа всяко заявление за регистрация. Процесното решение възпроизвежда изцяло разпоредбите на закона, поради което настоящата инстанция намира, че не са налице твърдените нарушения. Относно възражението в жалбата за това, че в подписката е включено като изискване гласоподавателите да посочват и постоянен адрес, ЦИК при приемане на изборната книга № 37 с обжалвано решение е изходила от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите, в който се казва кой гласоподавател може да гласува - този, който има постоянен адрес към датата на насрочване на референдума - 10.08.2015 г. ЦИК се е съобразила със Закона за прякото участие на гражданите. Що се касае за въведеното изискване за ЕГН на членовете на инициативния комитет, които са в книга № 37 - това е изискване на чл. 320 - членовете на инициативния комитет следва да посочат ЕГН и да подадат декларация, че обработват данните само и единствено във връзка с подкрепа на референдума. По отношение на доводите в т. 4 в жалбата, че в решението има изискване - всеки гласоподавател може да участва само в един инициативен комитет - това е законово изискване на чл. 320 ИК, а в книгата се казва - всеки гласоподавател може да участва само в един списък на инициативен комитет, партия и коалиция. Този извод е логичен и се следва от целта на закона - всеки гласоподавател да изрази волята си. Когато си изразил волята си в подкрепа на един инициативен комитет, следва да не даваш волята си в подкрепа на различна партия и коалиция. По отношение на възраженията на жалбоподателя за опасност от злоупотреби с личните данни на подписалите се в подкрепа на инициативен комитет, то следва да се има предвид, че според чл. 320, ал. 3 от ИК членът на инициативния комитет обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и носи отговорност като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Следователно е неоснователно оплакването на жалбоподателя и в тази насока. Настоящата инстанция намира, че атакуваното Решение на ЦИК е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразно. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна. ЦИК в съответствие с приложимото право е издала законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение