Определение № 476 от 22.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1086/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. К. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. Д., против определение № 1251/11.04.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 794/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на К. против определение на Софийския градски съд, ГО, I-15 състав от 18.01.2016 г. по гр.д.№ 14413/2016 г. за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска. В частната жалба бланкетно се сочи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано и представлява отказ от правосъдие, поради което се претендира неговата отмяна. В подкрепа на искането се твърди, че оттеглянето на исковата претенция е направено от лице без доказана материалноправна легитимация и чрез ненадлежно упълномощен процесуален представител. За да се произнесе по частната жалба, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. С обжалваното определение съставът на САС е приел, че частната жалба против първоинстанционното определение е подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва актовете на съда в настоящото производство. От фактическа страна е посочил, че Е. К. е предявила искове по чл.226 от КЗ /отм./ против ЗК У. АД в качеството си на законен представител на малолетните деца М. К. П. и И. В. И.. Градският съд, след като е установил, че Е. К. е настойник на детето И., е разпоредил размяна на книжа по нейния иск. Производството по иска на детето М. е отделено в настоящото дело, по което е установено, че двете деца, след внезапната смърт на майката В. К., са настанени по съдебен ред при тяхната леля – частната жалбоподателка, както и че съдът е спрял производството по делото до приключване на процедурата по учредяване на настойничество на малолетния М.. Междувременно е постъпила молба от К. В. П. – баща на ищеца, в която заявява, че оттегля иска, предявен от името на детето му чрез лице, което няма представителна власт. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.232 от ГПК и е прекратил производството по делото. Установено е, че е налице висящо производство против бащата за лишаване от родителски права и че същото не е приключило. С оглед горните данни и при липса на доказателства, че лелята Е. К. е назначена за настойник на М., както и предвид това, че биологичният му баща и законен представител не е лишен от родителски права, въззивният съд е формирал извод, че частната жалба е подадена от лице, което не представлява малолетното дете и на това основание е недопустима. Частната жалба против определението на САС е неоснователна. На първо място, оплакванията в нея изцяло касаят правилността на определението на първоинстанционния съд, която не е предмет на настоящото частно производство. На следващо място, частните жалби са подадени от името на Е. К., без тя да е страна по предявения материалноправен спор, без да има легитимация да защитава чужди права, съобразно чл.26 ГПК, както и без да притежава представителна власт по смисъла на чл.28 ал.4 ГПК. С оглед горното и при липса на конкретни оплаквания и доводи срещу изводите на въззивния съд за недопустимостта на жалбата, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно – законосъобразно и обосновано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение