Решение № 5961 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение № 1325 от 06.02.2026 г., постановено по а.д.№ 3849/2025 по описа на Върховен административен съд (ВАС), Петчленен състав, в производство по чл. 239, т. 5 от АПК е отменено влязло в сила решение № 3311 от 19.03.2024 г. по а.д. № 3112/2023 г. по описа на ВАС, Трето отделение и делото е върнато на Върховен административен съд, тричленен състав за разглеждане на подадената от „Ник Фуд БГ” ЕООД касационна жалба, против решение № 454/27.01.2023 г. на Административен съд – София–град (АССГ), постановено по административно дело № 7056/2022 г. С цитираното решение са отхвърлени предявените от „Ник Фуд БГ” ЕООД искове срещу Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ-Бургас) с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в: 1) претърпени загуби в размер на 3 181 026,60 лв., представляващи платена неустойка и лихви за забава по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД, заедно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и сумата от 572 584,79 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.10.2020 г. – 29.07.2022 г.; 2) пропуснати ползи в размер на 972 800 лв., представляващи стойността на търговската печалба от нереализираната продукция по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД за периода 01.01.2019 г. - 22.10.2020 г., заедно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и сумата от 175 104.00 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.10.2020 г. – 29.07.2022 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АССГ - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Счита се, че изводът на съда за липса на причинно-следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди е необоснован. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции съгласно представен списък. Прилагат се писмени бележки. Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ-Бургас), чрез юрк. Евстатиева и юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени доводи в проведеното о.с.з и в писмени бележки. Моли съда да остави в сила решението на АССГ и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е частично основателна. С решение № 454/27.01.2023 г., постановено по административно дело № 7056/2022 г. от Административен съд – София–град (АССГ) изцяло са отхвърлени предявените от „Ник Фуд БГ” ЕООД искови претенции срещу РИОСВ-Бургас. За да обоснове извод за неоснователност на исковите претенции, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът „Ник Фуд БГ” ЕООД е стопанисвал 14 броя халета за гушене на патици „мюлари“, находящи се в с. Вълчин, община Сунгурларе. На 27.04.2018 г. бил сключен договор за покупко-продажба между „Ник Фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да достави на „Веган Фром“ ЕООД общо 250 800 бр. угоени патици за клане на рампа на месопреработвателно предприятие, находящо се в кв. Дебър, гр. Първомай. Съгласно договора доставката на патиците е разделена на 22 партиди годишно, по график, като е следвало да се осъществи в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Стойността на целия договор е в размер на 7 524 000, 00 лв., при единичната цена за патица в размер на 30.00 лв., без ДДС. Със заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин, стопанисвана от „Ник Фуд БГ“ ЕООД. Заповедта е мотивирана с констатациите по протокол № 013851/К-19-5 от 16.05.2018 г. за установена липса на поставени пломби по наложен ПАМ от 2016г. и констатирано извършване на дейност по гушене на патици. Дадено е предписание да не се нарушава целостта на оловните пломби, а след привеждане на дейността на фермата в съответствие с нормативните изисквания на екологичното законодателство и почистване и отремонтиране на лагуната, писмено да се уведоми РИОСВ – Бургас. Цитираната заповед е отменена с решение № 13146/22.10.2020 г. по адм. дело № 6489/2020 г. по описа на Върховния административен съд, като съдът е изложил подробни мотиви, че установените обстоятелства, описани в заповедта не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 158, т. 4 от ЗОС, което води до материална незаконосъобразност на оспорения акт, с който е наложена ПАМ на „Ник фуд БГ“ ЕООД. С решение от 20.05.2021 г. по арбитражно дело Аd hoc ищцовото дружество е осъдено да плати на „Веган фром“ ЕООД сума в размер на 2 508 000.00 лв., представляваща неустойка на основание чл.5.2 от договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен между „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД; сума в размер на 582 459.93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 2 508 000.00 лв. за периода от датата, следваща падежа на плащане – 28.09.2018 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба по това арбитражно дело – 10.01.2021 г. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба по арбитражното дело – 11.01.2021 г. до окончателното плащане на главницата. Въз основа на така постановеното арбитражно решение с протокол - споразумение от 20.05.2021 г. между „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД страните са се съгласили да погасят насрещните си вземания, до размера на по-малкото от тях, по решение от 20.05.2021 г. на Арбитражен съд Ad hoc и по договор за продажба на вземане от 08.04.2021 г., сключен между „Ависпал“ ООД и „Ник фуд БГ“ ЕООД. Прихванати са задължения в общ размер на 3 181 026,60 лв., от които 2 508 000 лв. неустойка на основание чл. 5.2 от за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен между „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД; 582 459,93 лв. лихва за забава върху главница 2 508 000 лв. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата в размер на 90 566,67 лв. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/ се установява, че дължимите по арбитражното решение горецитирани суми за неустойки и лихви за забава по договора от 27.04.2018 г. са надлежно осчетоводени от дружеството по с/ка 609 /други разходи/- 2 508 000лв., по с/ка 620 /разходи за лихви/ - 582 459,93 лв. + 90 566,67 лв., и по с-ка 499 /други кредитори по аналитичност „Веган Фром“ ЕООД/ - 3 181 026,60 лв. При така установената фактическа обстановка Административен съд – София-град е приел, от правна страна, че предявените от „Ник фуд БГ“ ЕООД против РИОСВ – Бургас искови претенции за обезщетяване на имуществени вреди са неоснователни, тъй като ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест да установи, че от отменения по съдебен ред административен акт, за него са настъпили претендираните имуществени вреди, в пряка причинно-следствена връзка с този акт. Посочил е, че преди издаване на процесната заповед директорът на РИОСВ – Бургас е издал предходна заповед № РД-192/22.12.2016 г., с която е била наложена идентична ПАМ – спиране на производствената дейност на птицефермата, стопанисвана от ищеца, находяща се в землището на с. Вълчин. Подчертал е, че тази заповед не е била оспорена от ищеца, не е била отменена към датата на сключване на договора между „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД, както и същата подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 160, ал. 5 ЗООС. Установил е, че ищцовото дружество не е обжалвало предварителното изпълнение и на впоследствие отменената заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас. Формирал е извод, че незабавното изпълнение на заповедта от 2018 г. прекъсва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нея и твърдените вреди, тъй като ако ищецът е имал намерение реално да осъществява дейност по угояване на патици, той е щял да предприеме действия по изпълнение на предписанията, дадени в заповед № РД-192/22.12.2016 г. и КП № 010811/К-2-43/19.12.2016 г. В резултат на този извод съдът е приел, че невъзможността за изпълнение на договора от 27.04.2018 г. е пряк резултат от липсата на активни действия от страна на ищеца по изпълнение на тези предписания, a не от административна дейност. Допълнил е, че ищецът е сключил договора с „Веган Фром“ ЕООД въпреки действието на ПАМ по заповед № РД-192/22.12.2016 г. с оглед на което действителната воля на страните е била създаването на изкуствена конструкция за неизпълнение на процесния договор, като основание за заплащане на недължима неустойка. Съобразил е приетото по Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 1/2009 г., че нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, въз основа на което е обосновал извод, че неустойката по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен между „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД, е нищожна. С тези мотиви съдът е отхвърлил всички предявени от „Ник фуд БГ“ ЕООД против РИОСВ – Бургас искове. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявени са обективно съединени искове, всеки с различна цена и с различен предмет, като основанието на претендираните вреди е едно, а именно отменената заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на птицефермата. Ищецът претендира да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди равняващи се на 1) претърпени загуби в размер на сумата от 3 181 026.60 лв., представляващи платена неустойка и лихви за забава по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД, заедно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и сумата от 572 584.79 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.10.2020 г. – 29.07.2022 г. и 2) пропуснати ползи в размер на сумата от 972 800.00 лв., представляващи стойността на търговската печалба от нереализирана продукция по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД за периода 01.01.2019 г.- 22.10.2020 г., заедно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и сумата от 175 104.00 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.10.2020 г. – 29.07.2022 г. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Дължимото обезщетение за вреди обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от отменения акт, противоправното действие или бездействие. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие и установения за незаконосъобразен акт. Настоящата инстанция счита, че претендираните имуществени вреди в размер на 3 181 026.60 лв., представляващи платена неустойка и лихви за забава по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД, са доказани в настоящото производство. Неправилно съдът е приел, че след като има предходна действаща заповед № РД-192/22.12.2016 г., която не е била обжалвана и е влезнала в сила, то не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с претендираните имуществени вреди от неизпълнение на договора от 27.04.2018 г., тъй като последният е сключен при действието на ПАМ по заповед № РД-192/22.12.2016 г. По делото безспорно се доказва, че преди издаването на впоследствие отменената по съдебен ред заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас, ищцовото дружество е сключило договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г. с „Веган Фром“ ЕООД, с оглед на което настоящата инстанция не споделя извода на съда, че действителната воля на страните е била създаването на изкуствена конструкция за неизпълнение на процесния договор, което от своя страна влече нищожност на клаузите, с които са договорени неустойки. Липсват доказателства за липса на воля сключеният договор да не бъде изпълнен, още повече към момента на сключването му дружеството е извършвало дейност по гушене на патици и не са налице никакви доказателства, че дружеството няма или не счита да изпълнява договорените си задължения. Първоинстанционният съд не е съобразил, че заповед № РД-192/22.12.2016 г. и заповед № РД-69/18.05.2018 г. не са издадени при идентичност на фактическата обстановка, нито последните припокриват действието си, за да се приеме, че договора е сключен при ясно знание за невъзможност последният да бъде изпълнен. При проверките от 2016 г. е извършван текущ контрол, при който е установено замърсяване на околната среда, за което е наложен ПАМ и са поставени пломби. През 2018 г. е извършен последващ контрол, при който е установено, че лагуната е разделена на три части, като разделянето й е свързано с цел отремонтиране и за тази цел едната част е почистена и засушена. Причината за налагането на ПАМ през 2018 г. е, че е установено, че оловните пломби са премахнати и дружеството извършва дейност по гушене на патици, в резултат на което е наложен нов ПАМ и са поставени нови пломби. Следователно предмета на заповедта от 2016 г. е изчерпан, а със заповедта от 2018 г. е наложен ПАМ при друга установена фактическа обстановка и при дадени други предписания. Предвид изложеното настоящият състав не приема тезата на ответника РИОСВ, че предходно наложената принудителната административна мярка не е била отменена и е произвела правно действие. Налице е първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, по повод административна дейност, отменен по съответния ред. Със заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 от ЗООС е наложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа до изрично изброени сгради. Съгласно правилото на чл.160, ал.5 ЗООС обжалването на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка не спира изпълнението й. С решение № 13146/22.10.2020 г. по адм. дело № 6489/2020 г. по описа на Върховния административен съд е отменена обжалваната заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас. Това решение е окончателно. Следователно налице е първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ хипотеза, а именно незаконосъобразен административен акт – Заповед № РД-69/18.05.2018 г., надлежно отменена, като незаконосъобразна по съответния ред. Относно втория елемент за търсената отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, свързан с това дали са настъпили реално претърпени имуществени вреди, които в настоящия случай са посочени като загуби, представляващи заплатени неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от 27.04.2018 г., сключен между ищеца и „Веган Фром“ ЕООД, съдът счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че патримониумът на ищеца е бил увреден със сумите по осъдителното спрямо него арбитражно решение. В случая от заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че съгласно сключеното споразумение между страните за насрещно прихващане на задължения и видно от счетоводството на „Ник Фуд БГ” ЕООД задължението по осъдителното решение е разплатено, което е довело до намаляване на имуществото на ищеца. Този факт обуславя наличието на претърпяна имуществена вреда, която безспорно се дължи на отменената незаконосъобразна заповед на директора на РИОСВ-Бургас, довела до невъзможност за изпълнение на сключения договор поради запечатване на производствените халета. От всичко гореизложено се налага изводът, че за дружеството е настъпило имуществено разместване, като същото е претърпяло реална загуба, изразяваща се в заплатената неустойка и лихви. Претърпяната загуба представлява намаляване на имуществото на ищеца, като според приетата и неоспорена от страните експертиза, дължимите по арбитражното решение суми за неустойки и лихви за забава по договора от 27.04.2018 г. са надлежно осчетоводени от дружеството по с/ка 609 /други разходи/- 2 508 000лв., по с/ка 620 /разходи за лихви/ - 582 459,93 лв. + 90 566,67 лв., и по с-ка 499 /други кредитори по аналитичност „Веган Фром“ ЕООД/ - 3 181 026,60 лв. Следователно наличието и размерът на претърпените вреди се доказва по категоричен начин, както от представените доказателства, така и от заключението на ССЕ, което не е оспорено и е било прието за компетентно и обективно изготвено. Налице е и третият елемент – причинно следствена връзка между отменения административен акт заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас и настъпилите вреди. Негативните последици на договорното неизпълнение, арбитражното решение и погасяването на дълга, вероятно е нямало да настъпят, ако дружеството имаше възможност да изпълнява сключения договор за доставка на угоени патици. Това обективно произтича от невъзможността да ползва по предназначение сградите в животновъдния обект, поради ограничаване на достъпа до същите от страна на РИОСВ– Бургас, въз основа на отменената по-късно заповед от 18.05.2018г. Поредността на събитията – сключване на договор за доставка, административното затваряне на обекта, разваляне на договора и плащане на неустойка в резултат на това след осъдително арбитражно решение, обективира причинно следствена връзка между събитията. Пряката причинно-следствена връзка се установява и от факта, че към момента на постановяване на ПАМ птицефермата е функционирала, следователно имала е капацитет да изпълни сключения договор, а след пломбирането на производствените помещения дружеството не само е изпаднало в невъзможност да изпълни задълженията по договора си, но и е прекратило изцяло дейността си за напред. Видно от данните по делото със заявление вх. № АВ-666 от 20.09.2018 г. до директора на РИОСВ-Бургас от "Ник Фуд БГ" ЕООД е поискано да се разпечатат халетата във фермата за периода 26.09.-27.09.2018 г. поради проявен интерес за закупуване на машините за огушване на патици и изваждане на наличния фураж. С оглед изложеното, съдът счита за доказана претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер на 3 181 026,60 лв., представляващи платена неустойка и лихви за забава по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД, заедно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Дължима е и сума, представляваща лихва за забава, но не, от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт /22.10.2020 г./, а дължимият период следва да се определи от момента на погасяване на вземането 20.05.2021 г. до завеждане на исковата молба - 29.07.2022 г., тъй като едва след погасяване на задължението е налице реално претърпяна загуба на средства и съответно начало на периода, през който тече дължимата лихва върху главницата. Независимо, че заплащането на лихва върху просрочено задължение представлява реално претърпяна вреда, в търговския оборот не е допустимо върху тези лихви да се начисляват лихви за забава, тъй като се получава двойно олихвяване. Предвид изложеното решението в тази част подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважи предявената искова претенция за претърпени вреди представляващи претърпени загуби в размер на 3 181 026,60 лв. ведно със следващите се лихви. В този смисъл е и постановената съдебна практика по сходни случаи обективирана в решение № 3739/02.04.2026 г., постановено по а.д. № 7495/2025 г. по описа на ВАС, решение № 3039/24.03.2025 г., постановено по а.д. № 11972/2023 г. по описа на ВАС и решение № 13042/16.12.2025 г., постановено по а.д. № 10322/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение. Касационната жалба е неоснователна в останалата си част по отношение на претендираното обезщетение за претърпени пропуснати ползи в размер на сумата от 972 800.00 лв., представляващи стойността на търговската печалба от нереализираната продукция по договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г., сключен с „Веган Фром“ ЕООД за периода 01.01.2019 г.- 22.10.2020 г., заедно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и сумата от 175 104.00 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.10.2020 г. – 29.07.2022 г. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и представлява доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, като не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно очаквано увеличение на имуществото. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия субект, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт, противоправното действие или бездействие. Пропусната полза се изразява в това, че даден субект пропуска да осъществи една полза, а именно да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като единствено увреждането го лишава от възможността да реализира една сигурна облага. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, въз основа на които е преценил като неоснователна претенцията на ищеца за обезщетяване на пропуснати ползи от неизпълнението на договора от 27.04.2018 г. Тези съображения се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. В случая не се установява наличието на реална възможност за реализиране на сигурна такава печалба за процесния период в параметрите на претенцията за неизпълнение на договора, тъй като неговото изпълнение зависи от множество други обективни и субективни фактори, които в случая не е доказано дали са налице, с оглед на което присъждането на обезщетение за вреди от пропуснати ползи би довело до неоснователно обогатяване, което само по себе си, е достатъчно основание за отхвърляне на иска за пропуснати ползи по същество. В конкретния случай ищецът не е изпълнил задължението си да докаже предявения от него иск в тази част на исковата молба, както по отношение на неговото основание, така и по отношение на претендирания размер от 972 800 лв. По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция в тази и част е неоснователна и недоказана и като такава правилно същата е била отхвърлена. Съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила като правилно. Решението подлежи на отмяна в частта на присъдените в полза на РИОСВ разноски в размер на 250 лв., като с настоящето решение следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед изхода от спора на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ на страните се дължат следните разноски: На ищеца следва да се присъдят всички съдебни разноски за държавни такси, депозити за вещи лица и за довеждане на свидетел за четирите съдебни производства, както следва: 1.) по а.д. 7056/2022 г. - държавна такса в размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 400 лева; 2.) по а.д. 3112/2023 г. - държавна такса в размер на 25 лева 3.) по а.д. 3849/2025 г. - държавна такса в размер на 150 лева и депозит за вещо лице в размер на 550 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно възражението за прекомерност, тъй като претендираният размер за всички съдебни инстанции многократно надвишава установените в Наредба №1/2004 г. размери. Дължимо е присъждане на адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, но не и в поискания размер, а в размер спрямо уважената част от иска, редуциран в установените в чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. параметри. Така настоящата инстанция определя дължимо адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции в общ размер на 289 461,56 лв., която сума е съобразена с материалния интерес по делото и е съразмерна на уважената част от иска. Така в полза на "Ник Фуд БГ" ЕООД следва да се присъдят разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 290 636,56 лв. Превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България общо за всички инстанции следва да се присъдят разноски в размер на 148 600,11 евро. Доколкото касационната жалба се явява частично основателна и искът е уважен в размер от 2/3 от предявената претенция, при този изход от спора, и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по а.д.7056/2022 г., по а.д.3849/2025 и по а.д.1426/2025 г. в размер на 150 лв. за всяка една инстанция съразмерно с уважената част от жалбата или общо 450 лв. По а.д. 3112/2023 г. са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., с оглед на което съразмерно с уважената част на иска се дължат разноски в размер на 2000 лв. Така на ответника общо за четирите съдебни инстанции се дължи възнаграждение в размер на 2450 лв. Превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на ответника общо за всички инстанции следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1252,66 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,