Определение № 93 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 684/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. М. М. и С. Х. М. против определение № 460/07.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 4552/2016 г. от състав на ВКС, ІІІ гр.отд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че частната касационна жалба, подадена против определение на САС е процесуално недопустима, доколкото е насочена против акт на съда, издаден в заповедно производство, като въззивните определения, постановени в това производство, не подлежат на касационно обжалване. На основание чл. 274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване постановените в заповедното производство определения, включително актовете свързани с произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Това разрешение е дадено в цитираното от състава на ВКС ТР на ОСГТК, т.8, като тълкуването, дадено по този правен въпрос е в смисъл, че единствените определения, по отношение на които е допустим контрол от ВКС са тези, с които се оставя без разглеждане частна жалба от въззивен съд, които подлежат на обжалване, но не по реда на чл.274, ал.3 ГПК – какъвто е настоящия случай, а по реда на чл.274, ал.2 ГПК, каквато процесуална възможност ГПК допуска. В случая, предмет на ткърсената защита е определение, постановено от съда по реда на чл.419 ГПК, което изключва касационното обжалване. Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд.