Решение № 426 от 29.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 330/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т”О., гр. С., подадена ч. процесуалните му представители адвокатите М. Стайкова и Т. З. от САК срещу определението на Софийски апелативен съд № 110/31.01.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 76/2009 год. С това определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на „Т”О. срещу определението на Софийски градски съд, ФО, 7 състав от 22.10.2008 год. по ф.дело № 269/2008 год., с което е допуснато обезпечение на предявения от Х. Р. С. от гр. С. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружниците на „Т”О., проведено на 11.10.2008 год. ч. налагане на възбрана върху седем недвижими имота на ответното дружество, подробно описани в исковата молба, като е определена парична гаранция в размер на 2 000 лева, вносима от ищеца в седемдневен срок от уведомяването му. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна на основание чл.278, ал.2 ГПК, като излага подробни съображения. Ответникът по частната жалба Х. Р. С. от гр. С. не ангажира становище пред настоящата инстанция в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Възможността за обжалването му предвидена в чл.396, ал.1 ГПК сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение за определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. – от друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл.396 ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд. Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл.389 и сл. ГПК не е от категорията съдебни актове посочени в чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на исковото производство и при наличие на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Видно от данните по делото Софийски апелативен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл.396, ал.1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд