Решение № 3 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2013 г.

Решение № 3 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. М. К. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № V-32 от 19.04.2013 г. по гр. възз. д. № 40/2013 на ОС - Бургас. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и следва да се отмени. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със спора за момент, от който тече срока на придобивната давност при възстановяване на земеделска земя в хипотеза, при която решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 г., същото се ползва с конститутивно действие, проявено с влизането му в сила, и следва ли да намери приложение тезата, че началният момент на давността по чл. 79, ал. 1 ЗС тече от 22.11.1997 г. по см. на § 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ, както и какво е значението за по-късно издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за този броенето на давностния срок, при констатирано противоречие с Решение № 32/20.04.2012 г. по гр. д. № 153/2011 г. на ВКС - II г. о. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация, че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение № 132/16.02. 2010 г. по гр. д. № 1905/2008 г. на ВКС - III г. о. и Решение № 1223 от 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/2001 г. на ВКС - IV г. о. и др. В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Т. Ж. АК - Б., като пълномощник на ответниците по касация Ж. М. и К. К., с който се оспорва наличието на основания за основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените доводи и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд, с което е отхвърлен заявения от М. Д. положителен установителен иска за собственост на недвижим имот - новообразуван имот № 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м, представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753, придобит на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. За да отхвърли иска, при констатацията, че ищцата упражнява фактическа власт на процесния недвижим имот, съдът е приел, че началният момент на давностния срок, релевантен към фактическия състав на придобивната давност, на което основание ищцата черпи претендираното право на собственост за имот - земеделска земя, намиращ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ землището на [населено място], не е моментът на установяването владението от страна на нейната праводателка и майка В. М. на този имот към 1967 г., а датата на издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на общината в полза на ответниците - Заповед № 1721 от 1.07.2008 г. на Кмета на [община]. Спорният недвижим имот - новообразуван имот Nо 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753, се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, наследници на лицето В. К. Н. Наследодател на ищцата М. К. Д. е В. И. /майка/, която е била сестра на Я. и Д. Н., бивши собственици на недвижим имот от 3.3. дка в м. "К. б.", заменен с Протоколно решение на ТПС комисия от 4.04.1967 г. с недвижим имот в м. "Б." - М. р., Б. със същата площ /Протокол на ТПС комисия 4.04.1967 г. - л. 9/. Няма спор, че от посочения заменен по ЗТПС недвижим имот още към 1967 г. двамата братя са отделили около 500 кв. м за тяхната сестра В. И. Обособеното дворно място с площ от около 500 кв. м. е владяно, ползвано - застроено и облагородено с двуетажна вилна постройка, електрифицирано и водоснабдено от семейството на В. И., която е осъществявала фактическа власт необезпокоявано до датата на завеждане на иска - 31.05.2010 г. Спорни по делото са въпросите за материалноправната легитимация на собственик на ищцата с оглед на релевираното придобивно основание - наследяване и придобивна давност, както и материалноправната легитимация на ответниците, като лица чиито права на собственост по земеделска реституция, признати в полза на наследодателя им В. К. Н., също са оспорени. По поставените въпроси и в правомощията на чл. 291 ГПК, настоящият състав приема: ЗСПЗЗ урежда възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи, независимо от актуалния им /към момента, в който е поискана реституцията/ статут. Земеделската реституция принципно е пълна реституция, на всички земеделски земи, дори и когато е налице промяна на тяхното предназначение като стопански имот. Обстоятелството, че за някои категории земеделски земи не може да бъде извършена реална реституция, в натура или стари реални граници, е изключение, изрично установено от законодателя, с която не се нарушава правилото за възстановяване на отнетата земеделска собственост на онези, от които е била отнета или на техните наследници. Процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи е административна. В рамките на посочените законодателни промени в годините след 1991 г., тази процедура е различна от гл. т. на необходимите елементи на фактическия състав за проявление на вещно-правното действие на решенията на ПК/ОбСЗ като индивидуален административен реституционен акт. До законодателна промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, по силата на измененията с ДВ, бр. 98/1997 г. и бр. 122/1997 г., свързана с правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС , правото да се иска реституция на получения при замяната недвижим имот е установено в полза на лицата, получили имотите. След тази промяна на закона - арг. Чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /нова, ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. и впоследствие изм., ДВ, бр. 18/26.02.1999 год./ правоимащи по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ са лицата, притежавали заменения земеделски имот преди замяната, освен в хипотезите, когато има извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, замяната остава в сила. С изменението на цитирана разпоредба с ДВ, бр. 18/1999 г. законодателят включва като изключение от възможността за реституция на заменена по ЗТПС земеделска земя да се възстанови в полза на лицата, притежавали имота преди замяната, наред с разпореждането в полза на трети лица и фактическото застрояване на имота. Настоящият състав споделя практиката на съставите на ВКС, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ началният момент от който следва да тече срокът на придобивната давност, по отношение на земеделски земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ и намиращи се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения от законодателя административен ред за възстановяване на собствеността, т.е. започва да тече от момента на издаване на заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По съществото на касационната жалба. От гл.т. на установените по делото факти, ценени в контекста на изложените по-горе правни съображения по приложение на реституционния закон в хипотезите на възстановяване правото на собственост на земеделска земя, заменена по ЗТПС следва да се приеме, че касационната жалба е основателна. Ищцата се позовава на правото на собственост от една страна на лицата от които майка и В. И. е получила фактическата власт на имота - а именно двамата братя на последната и осъществения по отношение на тях фактически състав на придобивна давност по времето до 1991 г. и правото и да притежава трансформирана собственост в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Спорът за материалноправната легитимация на ищцата като собственик следва да бъде разрешен именно от гл.т. на тези фактически отношения и възможността да се придобие имота по давност от майката-наследодател при липсата на спор за доброволното отстъпване на част от получените 3.3 дка от двамата братя, доколкото по силата на извършената замяна по ЗТПС и включена земеделска земя в ТКЗС "Х. Б. С", полученият от двамата братя на В. И. имот от 3.3 дка в м. "Б.", землището на [населено място] е имал и запазил характера си на частна собственост. По аргумент на чл. 12, ал. 1 на ЗТПС следва, че регламентация на правото на собственост за определени имоти запазва възможността за частна собственост в определени граници дори за земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил чл. кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционната процедура. Възприетата от въззивния съд теза, че процесният имот е полежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в полза на бившите собственици, притежавали имота преди извършената замяна по ЗТПС и че спрямо този имот правилата на придобивната давност /арг. чл. 86 ЗС/ не се прилагат, не може да бъде споделена, същата е незаконосъобразна. Не всички земеделски имоти, намиращи се извън строителните граници на населеното място, са били със статут на държавна или кооперативна собственост и по отношение на тях е намирала приложения разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията до изм., ДВ, бр. 31/1990 г. и последвалите такива. Както бе посочено по-горе, до определен размер са съществували земеделски земи, които са запазили характера си на частна собственост. Тези земеделски земи са могли да бъдат обект на придобивна давност. Ако се проследи правната регламентация следва, че такъв е характерът на имотите, изключени от строителната част на населените места по реда на ПМС № 216/61 г. или по реда на ЗПИНМ , които са подлежали на включване в блоковете на ТКЗС /а не в ДПФ/, но не автоматично и безусловно, а при наличие на предвидените от законодателя предпоставки и по установения в посочените нормативни актове ред. Липсата на възражения от страна на ответника в тази насока и събрани доказателства за причисляване на земеделски имот, получен по замяна по ЗТПС , изключва извод, че този имот е причислен към фонда на обработваемата земя и по отношение на него се прилага правилото на чл. 86 ЗС. Липсват данни полученият в замяна имот от 3.3 дка в м. "Б.", землището на [населено място] да е отчужден и причислен и към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 г. отменен с ДВ, бр. 98/28.10.1997 г., още повече е самото право на собственост на братята Я. Ж. и Д. Ж. произтича по силата на извършената замяна с Протокола на ТПС комисия от 4.04.1967 г. Възприетата в обратния смисъл теза на въззивния съд е неправилна и незаконосъобразна. При запазения частен характер на получената в замяна земя режимът на разпореждане се подчинява на общите правила, в т.ч. и относно възможността имотът да се придобие по давност. Установеният ограничителен режим на чл. 29 ЗСГ , влязъл в сила към 30.03.1973 г., не допуска придобиване по давност на недвижими имоти, за които се прилага ЗРПВПВННИ, освен ако давността не е изтекла до влизането на закона в сила. По отношение на земеделските земи също са установени ограничения с разпоредбата на чл. 12, ал. ЗСГ . Само гражданите и членовете на семействата им, занимаващи се със земеделска дейност и издържащи се от нея, са могли да притежават земеделска земя в определените от закона размери, но ако те - гражданите, не упражняват такава дейност - земеделските им имоти стават държавна собственост. При липсата на данни по делото за такова одържавяване не може да бъде направен извод, че процесният имот е станал държавна собственост и е загубил характера си на частна собственост, респ. по отношение на него е съществувала забраната за придобиване на основание придобивна давност. Доколкото се прилагат общите правила, с оглед на данните по делото, че от 1967 г. до момента на завеждане изтичане срока на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС - а именно още към 1977 г. /съгласно разясненията на ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС/ обособеният, а понастоящем и заснет в ПНИ като самостоятелен /новообразуван/ имот № 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м, представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753, е владян и ползван необезпокоявано с явното намерение за своене от наследодателката В. И., а след това и от нейната дъщеря-ищцата М. Д., застроен, водоснабден и електрифициран, без противопоставяне от страна на собствениците, в която насока са изслушаните свидетелски показания, е придобит на твърдяното в исковата молба оригинерно придобивно основание. Няма спор, че процесният имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възстановяването право на собственост в стари реални граници на лицата, притежавали земеделски земи преди колективизацията в този терен се подчинява на императивно установени ограничения на законодателя - общи и частни. Както бе посочено в общите мотиви на отговора на изведените правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, общите ограничения и изключения на земеделската реституция, доколкото би се приело, че всички земи в определения терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ са земеделски, се свързват с правото на бившите собственици на земеделска земя, която е дадена на други физически лица при замяна по ЗТПС , да искат реституция на земеделските имоти в стари реални граници. Както бе вече посочено до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с измененията на закона, обнародвани с ДВ, бр. 98/1997 г. и ДВ, бр. 122/1997 г., правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС , и да се иска реституция е дадено на лицата по отношение на получените при замяната земи е установено в полза на лицата, получили имотите. В контекста на данните по делото, а именно, че Решение № 0302П от 5.09.1997 г. на ПК - Б. за признаване правото на собственост на наследниците на В. К. Н. /ответници по иска/ на 16.300 дка и възстановяване в стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е по преписка-заявление вх. № 9282/2.12.1991 г. - т.е. решението на ПК е издадено в полза на лица, които към датата на признаване на правото не са могли да се да искат реституция на земите си, които са дадени в замяна на трети лица. Съгласно това решение на ПК, на базата на което в последствие е издадена и заповедта на кмета в процедурата по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ едва през 2010 г., е признато право на собственост без основание за това. Промяната на закона с новата ал. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. и впоследствие изм. ДВ, бр. 18/26.02.1999 г./ по силата на които разпоредби правоимащи по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ са вече лицата, притежавали заменените земеделски имот преди замяната. Няма обратно действие и не може да санира издаденото решение за земеделска реституция, което е издадено без основание в закона. Основателен е доводът на касатора, че въззивният съд, след като се касае до приложените на императивна материалноправна норма, е бил длъжен да упражни косвен контрол върху реституционния акт при наличие на възражение за неговата нищожност и материална незаконосъобразност, тъй като само в рамките на този правораздавателен контрол е могъл да констатира, че на ответниците е признато право, което не може да конкурира по основание правото на собственост на ищцата. В хипотезите, посочени от закона, извършените разпоредителни сделки в полза на трети лица - т.е. и замяната като такава /в тази насока са и разясненията на т. 2 на ТР 6/2005 г. на ОСГК на ВКС на понятието "предоставени на трети лица/, остават в сила. След като в настоящия случай собственици на получения в замяната по ЗТПС земеделски имот от 3.3 дка в м. "Б.", землището на [населено място] се считат двамата братя Я. и Д. Ж., то по силата на вътрешните отношения с тяхната сестра, последната - по вече изложените съображения, надлежно се легитимира като собственик на частта от получения в замяна земеделски имот, понастоящем съставляващи новообразуван имот № 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м, представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение на въззивния съд като незаконосъобразно следва да бъде отменено и, при изяснената фактическа обстановка, без да се налага събиране на нови доказателства или повтаряне на процесуални действия, се постанови ново решение, с което заявеният иск за собственост на спорния недвижим имот - новообразуван имот Nо 117.753 в м. "Б.", землището на кв. "М. р." [населено място], с площ от 681 кв. м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор № 07079.654.753, на М. К. Д. бъде уважен. На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените за всички съдебни инстанции разноски в размер на 339.68 лв. /триста тридесет и девет и 0.68 лв./ По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ гражданско отделение