Определение № 189 от 08.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 163/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Е. “ Л. – Л. М. “ – гр. П. против определение №277 от 16.10.2008г. по ч. гр.д. 572/08г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение №341 от 24.10.2008г. по ч.гр.д. 585/08г. на Плевенски окръжен съд за оставяне без разглеждане на жалбата на едноличния търговец против действия на частен съдебен изпълнител- Ц. Н. по изп.д. №20077560400023/07г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С определението, предмет на обжалване състав на Великотърновски апелативен съд е приел, че жалбоподателя като длъжник в изпълнителния процес няма правен интерес да обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан извън хипотезите визирани в чл.435, ал.3 ГПК и тъй като липсват оплаквания свързани с тях то и правилно първостепенния съд е оставил подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител без разглеждане. Решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол – арг. чл.437, ал.4 ГПК. Регламента на чл. 463, ал.3 ГПК предвижда единствено изключение по отношение решението за разпределение, но и в този случай производството е двуинстанционно, тъй като решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на изводите на първостепенния съд по допустимостта на производството, с оглед неговото прекратяване. Следователно, този контрол по отношение на определението на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивен съд. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. В тази връзка са и разрешенията дадени с ТРОСГТК № 3/2005г.на ВКС на РБ, които следва да намерят приложение, поради сходството на правната уредба на този институт в действуващия от 01.03.2008г. ГПК. От изложеното следва, че процесуалноправния спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Великотърновски апелативен съд и неговия съдебен акт е окончателен / въпреки неправилно дадените указания за обжалваемост от състава/, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение